Що е маке, все е юнак - истина или просто градски фолклор?

Що е маке, все е юнак - истина или просто градски фолклор?

Македонското сърце е трудно за разбиране, но лесно за обичане. Не че е кой знае какво, сърце като сърце. Но в дълбините си крие цяла цяла експлозия от емоции. А те могат да изплуват по всяко време, но най-буреносни стават щом притежателят му удари една люта гроздова, стовари тежък юмрук по масата, а след това процеди през зъби едва звучна попръжня по всичко що не е чисто и свято като отечеството. И така до следващата ракия, която отпуща неспокойната македонска душа, вечно страдаща по идеали и несбъднати каузи.

И това не е просто поза, нито пък някакво политиканстване, а нещо по-голямо, защото съдържа мирис на барут и на кибрит. А пламне ли клечката, ще изплуват незабравените истории за люти битки, смели харамии и крадени моми, за да покажат всичко, което се съдържа в думите "що е маке, все е юнак".

С годините тази фраза е останала устойчива във времето и се е превърнала в неотделима част от градския фолклор на всички, които живеят в останалата най-дълго време в робство територия на България.

Пиринска Македония се освобождава от турско робство 30 години по-късно и хората е трябвало сами да се борят за свободата си и за опазване на собствената си идентичност. Вероятно това е една от причините за появата на мита за юначните македонци и буйния македонски нрав. Създаването на ВМРО и македоно-одринското опълчение, което оставя дълбок отпечатък в историята на Пиринска Македония, допринася допълнително за създаването на този ореол за местното население. В ония размирни години във всяко село е имало чета, а във всяка къща пищов. С нея мъжете са бранели къщите си, имането и жените си.

В полето - чобани, в планината - комити

Хората в този край на България са с южна кръв - гореща и буйна, която клокочи като река и никога не може да намери покой. Да се родиш и да израснеш в планината не е все едно като да живеев в полето. В полето има само чобани и земеделци. В баирите са героите, комитите и разбойниците, поне така вярват представителите на тази географска област.

"Тукашните мъже навремето са били все от сой - здрави, снажни, с яки гърбини и задължително с мустаци, които им придавали страшен вид", категоричен е Иван Караилиев, кмет на малкото селце Добротино, което се намира в склоновете на Среден Пирин, на няколко километра от Гоце Делчев. Именно заради това навремето цар Фердинанд е избирал личната си охрана основно сред местните юначаги.

"Историята разказва, че 15 младежи са служили като царски гвардейци. Царят е знаел, че тукашните мъже са страшилища с чепат характер и затова ги е наемал да го пазят", убеден е местният управник. Именно заради тази традиция от миналото, и днес в населеното място е жив изразът "Ке пазиме царо", стане ли дума за някаква важна работа, която трябва да се свърши.

Следващите управници на България също са имали специално отношение към хората във високопланинското село. Тъй като местните са били малоимотни, всички обработвали незаконно земя, за да оцелеят. Властта така и не успяла да излезе на глава с тях, тъй като мъжете не се плашили нито от глоби, нито от други санкции. Затова, когато се родил царският престолонаследник Симеон II, с царски указ било наредено, че всяко семейство в Добротино получава като дар земите, които досега е обработвало неправомерно. Пак тогава мъжете получили от държавата по чифт чисто нови войнишки панталони.

Осбободителните борби допълнително правят хората в този край твърди като камък. В тези земи са кръстосвали безброй чети, проливали са се реки от кръв. Тежкият робски живот е насадил постоянно чувството за накърнено честолюбие, което прави местните жители кибритлии. Дори и днес в този край всеки ще извади нож, ако засегнеш честта и името му. Само в този край и сега са актуални страшните клетви от рода "Ке те изпие месечинката" и "Пушката ке гръмне". Предупреждението пък "С македонец да си нямаш работа" показва калко непридвидими са българите в Пиринска Македония. Дори в миналото някои от политическите убийства са извършени от хора от този край. Пример за това е покушението над Стефан Стамболов, организирано от търговеца на оръжие Наум Тюфекчиев, който е родом от Ресен, Македония. В започналите гонения в затвора умира Александър Карагюлев, който е заподозрян за атентата и именно в килията написва песента "Послушайте патриоти", която задължително звучи във всяка къща в този край. А запеят ли се старите комитски народни песни, душата натежава от носталгична меланхолия по отминалите славни времена.

Пукаш без да мислиш

Всъщност фолклорът е основен виновник за това и днес да е жива легендата "що е маке, все е юнак". Тук не се пее прекрасната народна песен "Заблеяло ми агънце", тук звучи "Море сокол пие", "Син ти иде, Македонийо", "На 4 май 1903" и други революционни текстове. Поп-фолкът така и не успя да измести от благоевградските кръчми старите македонски песни за харамии, които разтуптяват не е едно и две сърца в цялата страна.

В Благоевград на маса задължително се разказва историята за македонския комита, влязъл в хана, запасан с два пищова и пет бомби на пояса. Поръчал си ядене и пиене и започнал да яде юнашки. По някое време от съседната маса му подхвърлили, че някой ще затрие коня му, вързан пред портата. Ядосан, воеводата скокнал навън, хвърлил две бомби, гръмнал два пъти и се върнал да си дояде. След малко случката се повторила и харамията пак излязъл навън да пука. Накрая ханджията се ядосал и се скарал на останалите клиенти: "Момчета, спрете се, бре. Проклетият комита ке изтепа целото село". Всъщност ето такива са македонците - гърмят без много да мислят, макар че в днешно време фразата "Що е маке, все е юнак" вече има малко по-различни измерения, нищо, че някои по-буйни представители на тази географска област все още се опитват да копират предците от миналото. И сега в повечето къщи има хайдутски атрибути като рунтави калпаци, саби и пушки, които се пазят като свещена реликва. А пийне ли една-две чаши руйно вино, македонската кръв кипва и често се случва обикновеното празненство да завърши с пукане във въздуха и сплашване на комшиите.

Температементният характер на благоевградчани не винаги е разбираем за сънародниците от другите краища на страната. Но едно е сигурно - всеки гледа със страхопочитание хората по тези земи, защото знае, че що е маке, все е юнак. Разбира се, съвременният фолклор е направил продължение на легендарната фраза и допълва, че що е маке, все е юнак, или лайно.

"Във всяко стадо си има мърша", философски обясняват добавката хората в Пиринска Македония.

Митът за юначните македонци днес се проявава основно на маса, а легендата за буйния македонски нрав стигна дори до маркетинговите трикове, които не спират да предлагат македонски наденици, македонски салами и какво ли още не.

Забранява се на вестник "Топ преса" да преписва и препечатва материала. Авторското право върху този текст е само и единствено на ИлинденПрес

 

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
  1. д-р Ох Боли
    Македонците са българи като всички останали, така че самата статия е напълно безсмислена. Тук няма да обсъждаме че съвр. БЮРмовци са като раков тумор на тялото на България, изродени и загубени завинаги.

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини