Ще гледаме повече български играчи в Първа лига, но не и по-добър футбол

Българският футболен съюз най-накрая го измисли. Измисли как да даде по-голям шанс за игра на българските футболисти. И се надява, че по този начин ще вдигне и нивото на родните играчи, което пък ще прерасне в близките години в по-силен национален отбор. За да не се червим от издънките на футболните ни национали през последните двадесетина години, а да ги видим все някога като участници на голям футболен форум - европейско или световно.    

БФС въвежда правилото най-малко четирима български футболисти задължително да са в титулярния състав на всеки отбор за мачовете от Първа лига през идващия сезон 2025/2026.

Няма значение тези играчи колко време ще останат на терена, което означава, че  могат да бъдат сменени веднага. Клубовете, които са против да изпълняват това правило, ще трябва да платят 400 000 лева на БФС. Неспазването на изискването за минимум четирима титуляри, след като сезонът е стартирал, ще носи служебна загуба с 0:3. В групата на всеки отбор трябва да са включени най-малко петима българи, единият да е под 21 години.

Това е опитът за летене на родната футболна централа. Но дали вместо да изрисуват вежди, няма да избодат очи с това свое наложено на клубовете решение. Без сериозни дискусии, без представяне на аргументи в една или друга посока. Което напомня за онези времена преди 1989 година, когато партията вземаше решенията, а всички имаха само едно право – да го приемат и да го аплодират. Лично моето мнение е, че нищо, което се спуска отгоре със силата на властта, не е добро. Да, тук идеята е, че количествените натрупвания все някога ще доведат до качествени изменения. След 2-3 години, след 5-6 години. Все някога. Но се съмнявам. А в едно съм сигурен - с това правило няма как да гледаме по-качествени мачове от тези, които видяхме през изминалия сезон. Защото е обществена тайна, че не се работи добре с младите футболисти. Те просто не са готови дори за ниското ниво в Първа лига. Намират се някои бели лястовици, които играят в някои от топ 5 първенствата на Европа, но не са изключения, които затвърждават правилото. Юношите ни не са подготвени в школите. Докато в Европа започват да ритат в първенствата на 16-17 години, то у нас стават на по 21-22 години, а за нашите стандарти все още се водят футболни надежди и ги чакаме тепърва да се развиват. Затова у нас се броят за „звезди“ играч, които идват от трета и четвърта дивизия на Бразилия, направят 2-3 добри мача, вкарат 1-2 гола и постигнат звездния си статут. Разликата им с родните футболисти е, че са научени на елементарни и основни неща във футбола. Умеят да „четат“ играта, знаят как да се позиционират, тактически да по-грамотни от родните играчи. Затова много от отборите предпочитат да попълнят съставите си с чужденци, а не с родни футболисти. Има и друга разлика - повечето играчи, които идват от чужбина, излизат по-евтино, а някои направо и без пари, тъй като са свободни агенти. Някои от водещите ни отбори, ако поиска български футболист от друг наш тим, то цената му така се надува, че става непродаваем.      

Да си кажем истината - от златното поколение от 90-те години, а след това Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, България не е произвела футболист от световна класа, който да е фактор за тима си в топ 5 първенствата на Европа.

Липсата на качествени треньори и инфраструктура също допринася за този проблем. Футболните академии са неефективни. Младите играчи пък се сблъскват с изкушения като алкохол и допинг. Без морална и социална подкрепа те лесно губят мотивация да тренират и постепенно остават в миманса. От години има подозрения и няколко публични скандала за връзката на организираната престъпност и някои наши футболни клубове, а целта е манипулиране на мачове. Това се случва и в юношеските групи, което също действа демотивиращо на футболистите. Младите футболисти в България често нямат достатъчно мотивация да се развиват и да преследват кариера в професионалния футбол. Липсата на успешни примери и подкрепа от страна на клубовете и федерацията води до разочарование и отказване от спорта. ​

За да се възроди българският футбол, е необходима цялостна реформа в управлението, инвестиции в младежките академии и  инфраструктурата. Само с правилна краткосрочна и дългосрочна стратегия може нещо да се подобри в родната футболна действителност.

БФС смята, че направи първата малко стъпка с новото си правило за четирима български футболисти в титулярния състав на всеки отбор в Първа лига. Някои клубове ще решат да си платят глобата и по този начин да заобиколят правилото. Не че са толкова против българските играчи, но няма достатъчно материал. Трудно е да имаш група от 10-12 българи с тима си, които да са толкова добри, че участието им в мачовете да не влияе негативно на играта на отбора. Нищо, което е въведено със сила във футбола ни, не е дало плодове. Някога имаше правило при 0:0 да не се дават точки и на двата отбора. Нагледахме се на разменени голове в последните минути на срещите, за да завършат при резултат 1:1 и да си разделят по една точка.

Така че ни чакат мачове с българи на терена, но не и със скок в качеството на футболната игра. Защото футболът ни трябва да се промени из основи, да се работи правилно в школите, да има силни специалисти. Всичко друго са палиативни мерки - да се направи нещо ново и да се освежи футболът ни, но не и да се излекува и да тръгне нагоре. Както впрочем се случва в почти всички нам съседни държави.