Проф. д-р Желязко Арабаджиев: Благоевград може да бъде академичен център по онкология!

Доцент д-р Желязко Арабаджиев е водещ онколог в България. Той работи в болница „Токуда Аджибадем Сити Клиник“ в София, където е началник на онкологичното отделение. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. От 4 до 6 юли проф. Арабаджиев и други известни онколози и имунолози проведоха „Scientorium Juvenorum - Лятно училище за имунолози и онколози“ в Американския университет в Благоевград. Идеята е най-утвърдените родни специалисти да предадат своя опит и знания на свои млади колеги. С водещия специалист разговаряме за имуноонкологията – най-новото направление в тази област на медицината, за лечението на онкоболните пациенти и за предизвикателствата пред медиците.   

Професор Арабаджиев, защо за втора поредна година избрахте Благоевград за домакин на този форум?

Първо искам да кажа, че изключително полезна за младите медици е инициативата „Scientorium Juvenorum - Лятно училище за имунолози и онколози“. Особено внимание отделяме на развитието на младите лекари. Идеята е да има приемственост, защото медицината е фин занаят. И затова е толкова важно да се предава опитът ни на младите колеги. Тук общуваме и неформално, дистанцията между нас е къса, а дискусията е напълно свободна. На форума се обсъждат най-актуалните теми от имуноонкологията, която през последните години дава все по-голяма надежда за успешно лечение на онкоболните пациенти - ролята на имуностимуланти и витамини при онкологични заболявания, комбиниране на лъчетерапия с имунотерапия и таргетни медикаменти, предизвикателства в лечението на тумори с имунотерапия, изкуствен интелект в онкологията и много други теми. Не търсим масовост на лятното училище, а привличаме най-любознателните и най-мотивираните млади учени. Намираме будни хора, които да поемат от нас знания, за да бъдат след време водещи онколози и имунолози в България.

Инициативата се провежда за трети път и за втора поредна година е в Благоевград със съдействието на Американския университет. Амбицията ни е това събитие да стане традиция. Връзките ни с Благоевград се засилват и има защо това да е така. Тук имате общинска болница по онкология, а наскоро заработи отделение по онкология в частната клиника "Пулс". Вярвам, че с тези две лечебни заведения пациентите от региона ще имат качествена здравна услуга. Нашето намерение е да задълбочим връзките си с Благоевград и градът да се превърне в академичен център по онкология! А защо не и в медицински център. Подаваме нашата ръка това да стане факт.

Зачестяват ли онкологичните заболявания?

Определено има световна тенденция към увеличаване броя на онкологичните заболявания. Тя не е неочаквана предвид неблагоприятните фактори на околната среда, рисково поведение и вредни навици на обществото, както и застаряването на населението и ниската физическа активност и наднормено тегло. Това е и усещането на обществото, което се  затвърждава, защото всеки човек има близък или самият той е с онкологично заболяване. Ако  цитирам някои хора, ракът се превръща в епидемия. Възходящата статистика на онкологичните заболявания отчасти може да се обясни и с  нарастване на познанието за рака.

Преди десетилетия едно заболяване не е било категоризирано като онкологично и поради това не е попадало в статистиката, но с нарасналите диагностични възможности в медицината сега то се категоризира като онкологично – например язвената болест на стомаха, която симптоматично може да прикрие един карцином на същия орган, не е била така добре обследвана и съответно пациентът не е знаел, че има подлежащо онкологично заболяване. Апаратурата в медицината също се подобри и стана по-достъпна. Ако преди 30-40 години в цялата държава имаше не повече от 5-6 компютърни томографа, то в момента техният брой е многократно по-голям. Благодарение на новите противотуморни лекарства, на модерните технологии и иновациите в онкологията пациентите с рак вече живеят дълго. Някои от тях живеят десетилетия по подобие на други хронични болести като диабет, сърдечна недостатъчност. В момента акцентът на Европейската комисия е по отношение на затлъстяването. Оказва се, че европейците затлъстяват. При хората с високо наднормено тегло се увеличават рисковите фактори за поява на онкологични заболявания. При жените наднорменото тегло се свързва с рак на маточното тяло, карцином на гърдата и ред други.

Правим ли си по-често профилактика на здравето, или занемаряваме проблема и тръгваме да го решаваме, когато вече е късно?

Здравната култура на населението, особено в столицата и големите градове, значително се е повишила по отношение на онкологичните заболявания. Хората знаят какви са основните симптоми на типовете заболявания - кървене при карцином на дебелото черво, кървавите храчки при карцином на белия дроб, туморните маси в гърдите при карцином на гърдата. Така че много рано търсят медицинска помощ. Преди 30-40 г. пациентите не обръщаха внимание на тези симптоми и отиваха късно на лекар. Увеличи се познанието на лекарите и най-вече на личните лекари, които взимат предвид риска от едно онкологично заболяване. А не рак на белия дроб да е лекуван като пневмония 6-7 месеца, а накрая, когато вече е с метастази – мозъчни и костни, някой да разбере, че става дума за рак. Важна роля имат колегите, общопрактикуващи лекари, в доболничната помощ. Повечето лични лекари са добре обучени и насочват пациентите за ранна диагностика. Но дотук се изчерпва оптимизмът ми. Защото, за съжаление, както е казал народът „проблемът на давещия се е в ръцете на самия давещ се“, а не трябва да е така.

Продължава да няма национална онкологична доктрина, говоря за практически нереализирания Национален противораков план, където всички проблеми като профилактика, ранна диагностика, скринингови програми, иновативно лечение и осигуряване на доброто качество на живот на тези пациенти да са ясно разписани и аргументирани. Тук има нужда да получим солидна подкрепа на правителство, Народно събрание, здравна комисия. Защото обикновеният гражданин знае за рака, говори адекватно за него, лекарите са готови и лекуват по модерен начин рака. Но има липсващо звено, което да сложи в национална рамка всички тези усилия и да се институционализират и координират всички дейности, заложени в Плана. Акцентирам върху липсата на Национален раков регистър. Докато не знаем ежеминутно колко пациенти има в държавата с онкологични заболявания, ние няма да можем да направим точната сметка. Такъв Национален раков регистър трябва да е държавен приоритет. Търпим критики от ЕК всеки път за липсата на регистър.

Кои са новостите в имунолечението на онкологичните заболявания?

Имунологията тотално промени подхода за лечение на онкологичните заболявания. За щастие промени към по-добро и прогнозата за пациентите. Благодарение на имунотерапията животът на много пациенти се увеличава. Говорим за меланом, за карцином на белия дроб, за карцином на пикочен мехур и други. Не само удължената преживяемост е знак за ползите от  имунотерапията. Съвременната имунотерапия е на път да промени парадигмата на онколечението, която доскоро позиционираше операцията преди всички останали лечебни методи при пациентите с рак. Последните научни данни от клинични изпитвания показват примери за приложението при пациенти, които могат да бъдат оперирани, но това ще бъде голяма, сложна и инвалидизираща операция. Уместен пример в тази посока е карцином на белия дроб например – имаме данни, че в определени случаи предоперативното приложение на имунотерапия ще подобри терена за операция и тя ще бъде частично премахване на част от органа вместо на целия бял дроб, в случай че лекарственото лечение не предшества операцията. Подобна е ситуацията при определени видове рак на гърдата, където може да се спаси цялата гърда и да се премахне само тази част, където е туморът, ако пациентката е получавала предоперативно имунолечение. Дори в още по-оптимистични сценарии има пациенти, при които туморът напълно изчезва при приложение на имунотерапия, преди да бъдат подложени на операция.

Чуват се и доста, макар и провокативни за днешната медицина, мнения, че в бъдеще хирургията може да е бъде напълно избегната, тъй като лекарственото лечение на рака ще е толкова успешно, че туморът ще изчезне и ще отпадне необходимостта от операция. И все пак живеем в съвремието и трябва ясно да подчертаем, че сме далеч сме от този етап. Тук искам да изтъкна ролята на противотуморните ваксини. Реално те дори не са бъдеще, те са настояще от много време - това е ваксината срещу човешкия папилома вирус (ЧПВ или на англ. език - HPV). Ваксината, поставена в ранна юношеска възраст - 9-13 години, при момичета и момчета предпазва срещу онкогенните щамове на човешкия папилома вирус, причина за рак на маточната шийка при жените и още няколко вида рак и при двата пола в по-късна възраст. Но въпреки очакванията на обществото и при наличие на тези предпазващи лекарствени продукти пак сме разделени в ползата им и употребата им. Не го разбирам това. Вярвам, че очарованието на имунотерапията тепърва предстои. Представете си, че има скрининг, който прави мониторинг на кръвта, изследва наличие на ракови частици и дава сигнал, който да наложи приложение на имунотерапия. И тези ракови частици изчезват. Това е фантастика за момента, но нима някой да е предполагал, че след откриването им  антибиотиците мигновено ще излекуват тежки бактериални инфекции, които преди това са носели смърт сред милиони хора.

Как бихте коментирали думите на Тошко Йорданов към младите лекари?  

Мисля, че всичко около този случай трябва да се анализира в по широк план - за дефицита на уважението и адекватната оценка на обществото към лекарската професия. Защото лекари, медицински сестри, лаборанти и други здравни професионалисти в други държави получават високо ниво на уважение, а оттам - финансово измерение на това уважение. Този процес ще бъде по-бавен и тук роля имат и самите лекари. Ние трябва да убедим обществото, че сме загрижени и съпричастни към хората, които по една или друга причина имат нарушено здраве, както и че  сме готови да им помогнем всеки път, когато имат нужда от нас. Само така ще получим това уважение, което имат колегите ни в другите развити държави по света, а това ще аргументира и по-доброто ни заплащане, и по-адекватното ни социално позициониране.