Археологът проф. д-р Людмил Вагалински: Хераклея Синтика е българският Помпей!

В първите години ни игнорираха, но не загубихме нито за миг вярата си, че тук има нещо голямо. Хераклея Синтика се появи като птицата Феникс на една голя поляна, сега е град с история, визия и бъдеще. Най-ценното не са находките, а да успеем да разкажем историята на този невероятен античен град, твърди археологът в интервю за най-големия национален ежедневник "Телеграф". 

Професор д-р Людмил Вагалински е сред най-изтъкнатите археолози в страната. 66-годишният специалист има зад гърба си два мандата като директор на Националния археологически институт с музей при БАН, което говори достатъчно за уменията и познанията му. През последните вече 18 години е ръководител на проучването на античния град Хераклея Синтика в местността Рупите. Започва разкопките на голо поле с няколко други ентусиасти. Благодарение на него и екипа му днес историческият обект често е в международния новинарски обмен със своите невероятни находки. И привлича туристи от страната и чужбина. Древното селище се превръща в една от най-посещаваните дестинации не само у нас, на и на Балканите. А най-хубавото за Хераклея Синтика предстои, тъй като ще се реализират още проекти за развитието и надграждането му. А проф. Вагалински спокойно може да бъде наречен Повелителят на Хераклея Синтика.

Проф. Вагалински, Хераклея Синтика не спира да бълва находки и история. Разкажете малко повече за последното откритие - богат двоен гроб?

Този гроб, без съмнение, е най-богатият от разкритите от нас близо 80 гроба. Той е двоен и е от IV век. В единия от тях е погребана жена, а в другия най-вероятно е мъж. Поне това са насоките ни от инвентара, който намерихме там. Антрополозите ще имат последната дума по този въпрос. Те ще кажат точно на каква възраст са погребаните и какви заболявания са имали, допълнителен химичен анализ може да даде информация и за начина им на хранене. Със сигурност обаче погребаните са заможни хора. Квадрите - покривните каменни плочи, бяха изключително тежки, така че се наложи да бъдат вдигнати с машина. Отвътре гробовете бяха облицовани с мраморни плочи. Това ги различава от всички останали, проучени по време на спасителните разкопки тази година. Предполагаме, че са млади хора, които са били езичници. В гроба на жената открихме чифт златни обеци и керамични съдове. В другия гроб открихме стъклени, глинени и бронзови съдове, има една много интересна бронзова кана. Вътре имаше три глинени лампи, бронзова лъжичка, както и бронзова луковична фибула. Фибулата е тип безопасна игла, който предполага, че мъжът е заемал висока административна длъжност. Дали те са били съпрузи или роднини не може да се каже, преди да бъдат направени допълнителни изследвания. Всички предмети предстои да бъдат почистени и реставрирани. Погребенията са поредно свидетелство, че Хераклея Синтика е цветущ град до силното земетресение, поразило го скоро след 388 година.

Докога с екипа си ще бъдете на терен и къде ще насочите усилията си в следващите месеци?

Ще сме на терен в Хераклея Синтика до средата на месец септември. В момента продължаваме със спасителните разкопки, които трябва да приключим до средата на месец юли. След това два месеца ще работим усилено на форума в античния град, който е центърът на обществения, културния и социалния живот в древното селище.

Двете двуметрови статуи, открити миналата година, ли са най-ценната находка в античния град?

Това е много относително за всеки човек. Безспорно е, че тези наши находки са хит за туристите. Но за мен най-ценното е, че успях да издам двата тома „Хераклея Синтика. История чрез археология“ през 2022 година. Защото хората имат нужда да знаят историята на това населено място. А ние като археолози сме длъжни да разкрием историята на античния град, да дадем общата рамка на това какво, кога, как и защо се случвало в продължение на 800 години живот тук. Дишам спокойно, че този мой труд го има, книгата е достъпна на сайта „Археология Булгарика“, всеки може да я свали и да я прочете. Субективно е определянето на най-красивите находки. На мен лично като естетика най-много ми допада глава на руса богиня, тя е много красива, открихме я през 2018 година. Разбира се, че за туристите са ценни двете двуметрови статуи, на които се натъкнахме при нашата изследователска работа през миналата година. Тези открития насочиха фокуса на българи и чужденци към Хераклея Синтика. Не по-малко ценно ца мен е едно малко парче с надпис върху него. Тези графити доказват, че тук са живели хора, дошли чак от Картаген, днешен Тунис. Къде е Тунис, къде е Хераклея Синтика?! Това е поредно доказателство колко важен град е бил разположен в местността Рупите. Пак се връщам на двете статуи, те са атрактивни, също дават историческа информация за този град. Това е и нашата задача – на мен и останалите археолози, да откликнем на интересите на всички хора, да открием възможно най-много история за Хераклея Синтика. Нашата кауза е да накараме хората да ценят археологията, а не да се допуска иманяри да съсипват исторически обекти. Защото археологията носи не само гордост, но и пари. Смятам, че се справяме с това предизвикателство, след като тук идват чужденци от над 60 страни и над 60 000 туристи на година.

Докъде стигна социализацията на обекта и подобряването на туристическата инфраструктура?

Добрата новина е, че нещата вървят. Вече е консервирана голяма част от форума, направеното се вижда от посетителите, те отправят само ласкави думи за това, което правим тук. Община Петрич ще започне изпълнението на следващ проект, с който ще се разшири туристическата инфраструктура. За да може лесно да се стига до античния град, а пък в него да може да се видят не само някои от находките, но и да се научи повече от историята на античния град. Направеното е необходимо да се поддържа, да се надгражда. Това важи в пълна сила за този исторически обект, който трябва непрекъснато да се развива. Хераклея Синтика се появи като птицата феникс на една гола поляна. Сега е град с история, с визия, с бъдеще. Доказателството за всичко това е напливът на туристи от страната и чужбина. Доволен съм, защото съм си свършил работата.

Хераклея Синтика надмина ли вашите очаквания като значим исторически обект?

Настина Хераклея Синтика надмина моите очаквания. Всеки божи ден тук изскача нова историческа информация. Моята задача е навреме и почтено да я събера, да я запазя за идните поколения. Градът бълва информация, такъв античен град е бонус, плюс, привилегия и за община Петрич, и за Югозападна България, и за цялата страна, задето се намира на наша територия. По отношение на античната археология Хераклея Синтика заема първостепенно значение за нас, археолозите. И има своето съществено значение за българската държава. Този античен град е неизменна част от нашата история. Историческият обект е здравата връзка между класическата средноморска култура и сегашната българска история. Всяка една култура, която сме проучили, оставя своите дълбоки и разнообразни следи не само днес, но и утре, тъй като ще ги запазим за тези след нас.

Вие как си представяте този античен град след 5 години?      

Виждам Хераклея Синтика след 5 години като още по-развит и представен в неговата пълнота, за да може да се насладят туристите, които пристигат да го разгледат, да се докоснат да миналото, да усетят пулса на този античен град. С подобрена туристическа инфраструктура, насам идват дори през зимата много гости, тъй като в тези географски ширини не е толкова студено. Но не бива да се разчита само на откритото и на визията на Хераклея Синтика. Необходимо е да се организират различни и атрактивни събития – театри, концерти. Само така тези обекти ще са живи, ще са изпълнени с живот, с атмосфера, пък и ще привлекат още повече туристи. Нещо подобно направи съпругата ми Ирина Вагалинска, която написа историческия трилър „Мистерии в Хераклея Синтика“. Книгата праща читателите в края на четвърти век след Христа. Мощно земетресение срива до основи античния град Хераклея Синтика край днешното с. Рупите. То запечатва и следите от нечие безчинство в храма на Немезида, богинята на справедливото възмездие. Заговори и интриги, преследвания и убийства, религиозни сблъсъци и тайни ритуали, саможертва от любов и престъпления от алчност - в него ще намерите от всичко. „Мистерии в Хераклея Синтика“ ни пренася във времето, когато император Теодосий I налага християнството като официална религия в разтърсвана от размирици и варварски атаки империя, населена предимно с езичници. Най-важната му битка обаче е срещу еретиците. Разказвам всичко това, за да подчертая значението на съпътстващите събития около Хераклея Синтика, на нещата, които са като допълнителна реклама на античния град. Ирина създаде един художествен образ на древното селище, но всичко това се опира до голяма степен на археологията, на фактите, които вече толкова години събираме за това невероятно населено място.

Според Вас Хераклея Синтика успешен пример ли е за добрия диалог между археолозите, местната власт и държавата?   

Ако взема предвид само последните няколко години, със сигурност отговорът е положителен. Но не мога да не върна лентата доста назад през годините. Все пак аз и екипът ми дойдохме в Хераклея Синтика през далечната вече 2007 година. И няма да крия, че първите години бяха трудни. Бяхме игнорирани, не ни обръщаха много внимание и централната, и местната власт. Всичко това ни костваше много усилия, много време, много нерви. Но не загубихме нито за миг вярата си, че тук има нещо голямо за историците, за археолозите, за страната ни, та дори и за света. Не се отказахме да преследваме нашата цел. Но се загуби време, а с това и пари, защото пак ще повторя, че археологическите открития са не само гордост за всеки, но и носят пари на съответната държава. Упоритостта ни, че си струва да направим всичко, за да разкрием и развием този исторически обект, даде резултат някъде след 2011 година. Тогава започнахме да печели конкурси за финансиране от Министерството на културата. Те не бяха чак толкова много средства, но поне поддържахме едно сравнително добро темпо. Тези пари ни помогнаха да насочим вниманието към себе си, към Хераклея Синтика. Ръка ни подаде и кметът на община Петрич - Димитър Бръчков. И най-сетне нещата влязоха в исканото от мен русло, започна бързо развитие и на работата ни, и на историческия обект. Димитър Бръчков се вслушваше в думите ни, повярва в този проект, получи се добър синхрон между нас. Ще отбележа, че в този времеви период и държавата ни помогна много с нужните финансови средства. Започна да ни отпуска целево финансиране. Никога не съм членувал в която и да е партия, а такива има толкова много в страната ни, че с лопата да ги ринеш. Но трябва да съм честен и да изтъкна, че въпросното финансиране бе осигурявано все от правителства на ГЕРБ. Не мога да си кривя душата. Това е истината, това също е част от общата история на този невероятен античен град. Без тази подкрепа през последните години от Община Петрич и от държавата нямаше да постигнем толкова бързи и бляскави резултати в Хераклея Синтика.

С какъв слоган бихнте искали да се рекламира пред света Хераклея Синтика?

Моят слоган ще е кратък, точен и ясен: Хераклея Синтика е българският Помпей! Античният римски град е погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 година. Около 388 година след Христа мощно земетресение пък е разтърсило и разрушило Хераклея Синтика. Сравнявам го смело с Помпей, защото точно като него е един огромен резервоар за историческа информация.  

Източник: ВЕСТНИК "ТЕЛЕГРАФ"