Живко Ангелов: За да си цар на виното, трябва да си слуга на лозето!

Преди доста вече години всяко село си имаше задължително кмет, поп и даскал. Това бяха най-важните хора в тях. С времето обаче много населени места опустяха, храмовете останаха, но свещеници няма. Училищата хлопнаха кепенци в стотици селища и учителите също се поизгубиха. Кметовете засега държат положението, че все някой трябва да води живота в малките селища. А в санданското село Лешница могат да се похвалят не само с кмет, но и с цар. С цар на виното. Този приз спечели в края на миналата година на конкурса за най-добро червено вино в Сандански 81-годишният Живко Ангелов. Неговият еликсир надви останалите с вкус, качество, цвят и аромат. Стопанинът вече е печелил това отличие и през 2015 година.

„За да си цар на виното, трябва да си слуга на лозето, то е пък моят господар. Затова и всеки ден съм там, сред лозовите масиви. Да го нагледам, да ми порадва окото, да ми трепне душата, да ми даде сили. Отглеждам 7 дка винарски сортове грозде и 2 дка десертно грозде. Сам се грижа за него - плевя, пръска, орязвам, поливам. С моето лозе сме едно цяло, то ми дава живот“, споделя бай Живко. Плътно до него е съпругата му Цецка, която не го спира от работа. Защото цял живот той се труди, не може да стои със скръстени ръце. За лозаря лозето е като бебе - по него все си има работа, все трябва да го „дундуркаш“. Иначе няма как да се получи хубаво, трябва да правиш всичко с любов и мерак. Макар да е прехвърлил 81 лета и да чака своята 82-годишнина, бай Живко не може да си представи живота, без да се грижи за лозето си.

За добър еликсир има някои строги правила, които всеки лозар е длъжен да спазва. Гроздето е хубаво да се бере, когато има захарност от 23-25 градуса. Съдовете задължително да са измити перфектно. В тях не бива остане никакъв мирис, никакви остатъци от стара реколта. Гроздето като млякото иска хигиена на 100%. Важно е виното редовно да се претака, защото само тогава то се освобождава от въглеродния двуокис и поглъща чист кислород, по този начин се развива правилно.

„Виното е кръвта на Исус Христос, то сближава хората, прави ги по-добри, по-позитивни, по-усмихнати. Но не бива човек да прекалява с мярката и да се напива. Умереното пийване на еликсира прави живота по-хубав”, категоричен е възрастният лозар. Всяко лозе иска много вода. Както ние, хората, пием често вода, така и то иска живителна течност. Оставиш ли сухи насажденията, не чакай много и добра реколта. Затова хвърлил много пот, но си направил водоем, изградил и капково напояване. И лозето му се отплаща. Живко Ангелов никога не е помислял да се откаже от лозарството и винарството. Дори и когато му обрали до шушка гроздето.

„С пийването на вино забравяме грижите на ежедневието, става ни по-леко и се зареждаме с позитивна енергия. Ако във виното се търси истината, то аз съм я намерил. Глътката хубаво вино е като целувката на обичана жена. Но всичко е в мярката, не бива да се прекалява. Това съм го научил от пророчицата леля Ванга”, казва царят на виното от село Лешница, който 7 години работил като шофьор при прочутата петричка ясновидка.

През 70-те години на миналия век бай Живко я возил с москвича си. Всичко станало случайно, него братовчедка, която била племенница на Ванга, го попитала дали е готов да се захване с тази работа. Завела го при пророчицата, тя го одобрила и оттогава започнало и тяхното приятелство.

„Леля Ванга познаваше лошите хора, пъдеше ги. Няма как да вземе на работа лош човек. Имахме много хубави моменти с нея. Мъдростта й бе по-голяма от света. Държеше се много добре с мен. Пътувахме много - до София, Пловдив и Мелник. Най-често ходехме до Роженския манастир и до църквата на Преподобна Стойна в село Златолист, където се зареждаше с енергия“, спомня си победителят в конкурса за най-добро младо червено вино.

От Ванга научил, че нищо не идва даром, а след много труд и усилия. Но най-ценният съвет от нея не само помни, но и спазва през целия си живот да бъде добър човек, да прави добро. „Обичаше да казва леля Ванга, че има много хора, но са малко човеците. Все ни напомняше да сме добри, да не създаваме конфликти, да не сме завистливи, да вярваме в Бог. Искаше от нас да правим добро, защото доброто се връща. Казваше, че устата не се изяжда от хубава дума. Доброто добро докарва, лошото лошо докарва, не спираше да ни повтаря пророчицата. Господ да я прости, беше велика жена, помогна на хиляди хора“, твърди бай Живко, който 50 години е бил зад волана - 20 години е карал рейс, а 30 години - тир.

Вече 22 години пък управлява лозов масив от 9 дка в родното си село Лешница. И е слуга на лозето си. Но това не му тежи. Затова утре пак ще е там. За да са заедно пак двете половинки на едно цяло. Цар и господар.