Кметът на Струмяни Емил Илиев: Трябва ни летателна техника за борба с пожарите!

Живеем в коренно различна ситуация - засушаване, високи температури, затова държавата е време спешно да има стратегия за битка с тези природни стихии, смята кметът на община Струмяни

Емил  Илиев е роден на 12 януари 1970 г. Има висше  образование. Магистър е по икономика и организация на труда. Кмет е на община Струмяни от 2011 година. Близо 14 години е на този пост и е на „ти“ с местната власт, с диалога с централната власт, с комуникацията с жителите на общината. Семеен, има две деца.

С него разговаряме за огромния пожар, който бушува от миналия петък над село Илинденци и вече е обхванал над 30 000 декара площи - повечето са горски масиви. Миналата година през лятото тук също вилня подобно природно бедствие. Емил Илиев разказва пред вестник “Телеграф” за битката с пожара, за помощта от институции и доброволци, за подкрепата на държавата, за проблемите и решенията, свързани с огнените стихии, които буквално изгарят България.            

Г-н Илиев, миналата година след големия пожар над село Микрево всички жители си пожелаха това да не се случва повече. Сега обаче гори над село Илинденци. По-страшна ли е тази огнена стихия?

Да, така е. Миналата година на 30 юли лумна голям пожар между селата Микрево и Каменица. Огънят се разпространи бързо към горските масиви. Стотици пожарникари, горски, военни и доброволци трети ден се борят с пламъците, които засегнаха десетки  хиляди декари площи – предимно гори, по-малко земеделски земи. Спомням си като вчера как вечерта в първия ден на този пожар се наложи да евакуираме над 120 жители на селата Цапарево и Кърпелево с оглед на тяхната безопасност. Беше страшно, хората не знаеха дали ще спасим имуществото им. Слава богу, справихме се. Помогна ни и летателна техника. Не допуснахме да изгорят къщите на жителите на двете села. Огънят потушихме чак на петия ден – 3 август 2024 г. И тогава всички си казахме: Дано повече такава природна стихия не вилнее в нашата община. За съжаление, така бе до миналия петък вечерта, когато пък се разгоря огромен пожар край село Илинденци. Стихията тръгна нагоре към Пирин планина. Заради силния вятър нямаше шанс да се локализира. Оказа се, че тазгодишният пожар е по-страшен от миналогодишния - с много по-големи мащаби и нанесе неколкократно повече щети на природата. Само до момента засегнатите площи са над 30 000 декара. Миналата година пожарът бе предвидим за нас, а този заради вятъра вече обхвана територии в три общини - Струмяни, Сандански и Кресна. Мога да кажа най-отговорно, че вече живеем в съвсем различна ситуация. Климатичните промени водят до големи засушавания в нашия регион, няма валежи от дъжд, температурите са много високи, има и избуяла през пролетта и лятото растителност. Земята е като барут, трябва й само клечка кибрит, за да лумне огън, който бързо да стане огромно природно бедствие. Точно като този пожар сега. Всичко това е голямо предизвикателство за всички институции, за местната и централната власт.

Как се прави организация при възникването на такова унищожително природно бедствие?

Най-важна е бързата и адекватна реакция. В нашата община още преди 5 години по Програмата за трансгранично сътрудничество България - Северна Македония закупихме необходимото оборудване за доброволното формирование. Пет човека са в регистъра на доброволците, те са преминали през специално обучение. Обучени са още жители на община Струмяни, които са на първа линия при възникване на пожар или някакво друга природно бедствие. Този страхотен отряд от доброволци е първото звено по веригата, което реагира. След това се прави връзка с пожарникарите в общините Сандански и Петрич, после се търси съдействие от други институции. Говори се с горските стопанства, които също винаги се отзовават и са в авангарда при потушаването на огнените пламъци. Чувам се с колегите си, за да изпратят своите доброволци насам, преговарям с местни фирми, които да се притекат на помощ с необходимата тежка техника и оборудване за гасене на пожари, ако разполагат с такова. Много добре работим с кметовете на Сандански и Петрич,  смело мога да кажа, че сме пример за добър диалог и сътрудничество на регионално ниво. Взаимно сме си полезни в критични ситуации.

На ниво ли е взаимодействието с централните институции?

Изключително добра е комуникацията ни с ГДПБЗН и с нейния директор главен комисар Александър Джартов, с РДПБЗН, с областния управител Георги Динев. Не е за хвалене, но след миналогодишния пожар сме отработили и сме синхронизирали нашите действия. Макар че е нужно да се каже ясно, че природната стихия понякога е незаобиколим фактор, пред който всички сме безсилни. Ето и сега сме зависими твърде много от силата на вятъра, от посоката му, последните няколко дни непрекъснато разпалва огромния пожар и разширява периметъра му. А при силен вятър рискът за огнеборците никак не е за подценяване. Затова и понякога вземаме решение да ги изтеглим от терен, защото най-важно е да гарантираме тяхното здраве и живот.

Усещате ли подкрепата на държавата в такива трудни моменти?

В такива трудни моменти е много важно държавата да е зад теб с цялата си мощ и ресурси, да знаеш, че не си сам в тази битка. Неслучайно тези дни тук са и директорът на ГДПБЗН, и главният секретар на МВР. В понеделник пристигна и премиерът Росен Желязков. Всичко това носи морална подкрепа за всички тези неуморни, всеотдайни и раздаващи се всеки ден герои в борбата с огнената стихия. Комуникацията в този случай с централната власт е перфектна. Задейства се и Механизмът за гражданска защита на Европейския съюз, за да се осигури летателна техника за гасенето на пожара. Искам специално да благодаря от сърце на пожарникарите, на горските служители, на военните, на доброволците. Защото с техните усилия, умения и сила можем да успеем в тази неравна битка с природата.

И все пак не е ли длъжник държавата, след като няма необходимата летателна техника, а има какво да се желае и по отношение на модерното оборудване за борба с пожарите?

Да, има какво да се желае от държавата. Но пак се връщам на думите си, че живеем в коренно различна ситуация. Положението е тежко, когато температурите са над 40 градуса, сушата е повсеместна, няма влага. И всичко това като се прибави към труднодостъпния и тежък терен на разпространение на огъня уравнението става трудно за решаване. Държавата е добре да начертае актуална стратегия за по-ефективно гасене на пожари, да разполагаме с нови и модерни летателни средства – хеликоптери, хидроплани, самолети. Защото виждате, че цяла България гори. А идването на летателна техника от чужбина не е гарантирано, защото при много пожари в различни държави, това ще е проблем. Къде да отидат да гасят? Затова е важно ние да имаме собствени летателни средства. И трябва да се изготви стратегия това да се случи колкото се може по-скоро, да се задействат процедурите. Плюс в борбата с пожарите са и подготвените за това хора. Може да се стимулира от държавата тяхната подготовка и обучение, да има повече хора в доброволните формирования, да са повече и самите такива отряди. Това изисква финансов ресурс и държавата е добре да помисли за това.

Не е ли добра идея да се осигури и фонд с финансови средства за хората, чиито имоти са засегнати или унищожени от пожари?

Това е едно на ръка. Но имам по-различно мнение по този въпрос. Да, не е невъзможно да се увеличат средствата за обезщетение на такива хора. Ние обаче живеем в условията на пазарна икономика. И е добре гражданите да са наясно, че е хубаво да застраховат своето имущество. Това със сигурност ще им гарантира финансови средства, ако имат лошия късмет да са потърпевши от някоя огнена стихия. Не е правилно човек да разчита единствено и само на местната власт и държавата, а сам да направи нещо толкова просто - да застрахова имота си. Защото държавата има достатъчно финансови дупки за запълване.    

Какво е усещането да се изправиш очи в очи с хората и трябва да им кажеш да напуснат дома си, който може да стане на пепел?

Тежки са тези моменти, когато казваш на някого да напусне дома си, който може да изгори и никога повече да не може да прекрачи прага на къщата си. Очите им казват всичко. Имахме такива срещи с хората миналата година, сега не се е налагало да евакуираме жители от нашата община. В погледа им се чете най-вече безсилие, защото те са наясно, че не са по-силни от природната стихия. Нищо не могат да направят, за да спасят имуществото си. Но пък в очите им блести и не угасва и надеждата, надеждата, че пожарникарите и всички, които се борят с огъня, ще успеят да спасят къщите им, бащиното им огнище. Радвам се, че заради взаимното ни доверие миналата година нямахме проблем с евакуацията на хората. Но в такива ситуации никой ни може да остане безразличен, такива мигове остават за цял живот. При сегашния пожар досега не се наложи евакуация. Но хората са предупредени, че може да се очаква всичко, когато тук вилнее природна стихия. Стигне ли се дотам, ще се задейства и системата за ранно предупреждение BG-ALERT.

Този огромен пожар е петият само за около един месец в района на село Илинденци. Това не е ли малко съмнително?

Това е точно така, статистиката ви е вярна. Но нищо не е доказано, нямаме и най-малкото доказателство, че може да се говори за някакъв умисъл. Всеки може да предполага, да говори, да допуска, да се съмнява. Но няма как аз като кмет на община Струмяни с лека ръка да кажа каквото и да е в тази посока. Има си компетентни органи - полиция и прокуратура, които да работят в тази посока. По-скоро става въпрос за човешка небрежност. Не допускам някой да направи такова нещо нарочно, макар че има двама заловени в Сливен и Велико Търново за умишлени палежи.

Безводието е друг голям проблем, който се засилва през последните години. Как може да се реши този въпрос?

Безводието е не просто проблем, то е бич за стотици населени места. Ние в община Струмяни също нямаме достатъчно повърхностни води, живителната течност не достига. Затова търсим допълнителни възможности - правим сондажи около коритото на река Струма, градим довеждащи водопроводи. Има един забравен проект и той е за строителството на язовир „Никудин” на река Лебница, разделяща планините Огражден и Малешевска. Това е умувано още преди демократичните промени през 1989 година и признавам, че решението за построяването му е било далновидно. Такова водно съоръжение ще реши водния проблем не само на община Струмяни, но и на общините Сандански и Петрич. По този начин ще се осигури вода и за земеделци и животновъди, както и за гражданите, защото може от язовира да се ползва не само вода за поливане, но и питейна вода. Другото значимо нещо е да се поддържат в изправност напоителните канали, да има достатъчно вода за гасене на пожари. Че има населени места, в които огънят можеше да не направи толкова бели, ако имаше вода, за да се гаси огнената стихия. Вместо това се оказа, че някои от тези селища са дори на воден режим. Това ги обрича при възникване на пожари.

Източник: ВЕСТНИК "ТЕЛЕГРАФ"