Кирил Стоянов: Когато кметът е опора за възрастните и пример за младите, няма как да не получи доверието им!

Време е хората в малките населени места да решават в какво да се инвестират средствата, а не съдбата им да зависи от съветници, които дори не познават, твърди кметът на Самуилово

Държавата неглижира селата, не чува нашия глас, не е нормално в 21-ви век да ходим и се движим по улици, които от 16-и век не са ремонтирани, категоричен е той  

Кирил Стоянов е роден на 15 август 1976 г. в Благоевград. Кмет е на петричкото село Самуилово от 2007 година. В момента е по средата на своя пети управленски мандат. Преди няколко години сам сформира отряд от доброволци. С подкрепата на млади мъже се грижи за чистотата и реда в населеното място. Семеен, има три деца. С него разговаряме откровено и без задръжки за проблемите в малките населени места, за перспективите пред тях, за отношението на местната и централната власт към селата, за мотивацията да си кмет без бюджет на село като министър без портфейл в правителство.      

Г-н Стоянов, това лято най-тежките проблеми за населените места в страната са безводието и рискът от пожари. Има ли воден режим в село Самуилово и готови ли сте да реагирате с доброволците при огнено бедствие?  

-Нашето село всяко лято има проблем с водата. Това е така, защото разчитаме единствено на водопровода, който идва от планина Беласица. Няма дерета, които да осигуряват допълнителни количества. По трасето има и незаконни отклонения, а като се прибави и поливането на градини, миенето на коли и дворове, картината става тревожна. Друг голям проблем е, че 40-50 домакинства нямат водомери. Този въпрос съм го поставял многократно пред ВиК-Петрич, но реакция няма. Не е справедливо това, което се случва – 40-50 къщи да са привилегировани пред останалите 150. При авария тези хора нямат интерес да я отстранят бързо, защото това струва пари. И водата си изтича или в канала, или по улиците на селото. Понякога пък пускат водата, за да поливат и я оставят по цяла нощ да тече. Затова и най-често във времето от 09:00 до 12:00 часа сме със сухи чешми. Наличието на водомери ще дисциплинира тези, които сега разхищават водата, защото нейната цена хич не е ниска. Необходима е държавна стратегия за решаването на водния проблем в страната при това дълго засушаване през летните месеци. За да не са на воден режим стотици хиляди хора в различни точки на страната.

Що се отнася до пожарите, то тук сме четирима подготвени огнеборци. А и още трима жители на Самуилово, които са част от доброволното формирование в общината. Ние действаме винаги превантивно с останалите жители на селото. Почистваме редовно пътните банкети от висока растителност, косим, почистваме площите от израсли треви и храсти. Същото вършим и в гробищния парк, не позволяваме всичко да потъне в зеленина. На границата с държавния горски фонд пък правим минерализовани ивици. Това е важна мярка, за да не се прехвърля евентуален пожар от гората към селото. Непрекъснато информираме местните хора за опасността от пожари в тези горещи и сухи дни. Всеки от нас четиримата разполага с ръчна гръбна пръскачка, при огнено бедствие разчитаме и на специализираните автомобили на Община Петрич, както и на противопожарната служба.

Как се чувства един кмет без бюджет, който е нещо като министър без портфейл?

-В момента карам своя пети мандат като кмет на Самуилово. Да, ние не разполагаме със собствен бюджет. Но хората не ни съдят заради това. Тях ги интересува да подредим живота в селото, да поддържаме чисто. Съдят тогава, когато е мръсно, неподредено, когато ги пренебрегваш. Тук има около 900 жители. Всяка година се раждат над 10 бебета. И почти всички млади семейства остават да живеят в селото. Може да се видят на площада и на стадиона по стотина деца да си играят и да се забавляват през лятото. Тук няма свободни парцели за нови къщи, няма празни къщи.

Трябва ли обаче да се промени нещо по отношение на малките населени места, които са пълни с живот и в тях има стотици или хиляди жители?

-Крайно време е за децентрализация на бюджета. Да може тези 900 наши жители сами да кажат кои са приоритетите им, за какво искат да се похарчат средствата. А не общински съветници, които не са стъпвали в Самуилово, да решават съдбата ни, бъдещето ни. Това не е нормално. Само така ще има някаква справедливост към жителите и на малките населени места. Разбира се, че не говоря за села с по 10-20 жители. Но 900 души, голяма част от които са млади хора, заслужават повече в 21-ви век. Заслужават преди всичко доверие да имат глас кака да се изразходва определена сума пари за по-доброто утре на селото, което е техен дом. А не да разчитат на подаянията на някакви общински съветници, които дори не познават.

Кои са предимствата на село Самуилово?

-Самуилово се намира на стратегическо място. В подножието на планина Беласица е, на равен терен, в центъра на Подгорието. Имаме читалище, което развива активна художествена дейност, наблизо са два язовира, които помагат за привличането на туристи. Оттук минава единственият път към местността Бялата чешма, която сме облагородили, непрекъснато полагаме грижи за нея. И тя е чудесен кът за отдих на прохлада под вековни дървета. В Самуилово развиват дейност три спортни клуба, в които тренират стотици деца – по футбол, по борба, по мотокрос. Притежаваме една от най-добрите мотописти в региона, страхотен футболен стадион, модерна зала за борба. И не е случайно, че първата къща за гости в цялата община Петрич е в Самуилово, най-хубавият ресторант от всички над 50 петрички села също е тук, както и най-новата детска градина.

Тук живеят много млади хора, имат ли по-различни и повече изисквания към кмета?

-Изискванията най-вече на младите хора са свързани с инфраструктурата. Искат да имат асфалтирани улици и те да се поддържат чисти. Това желаят най-много. Но си остава мираж засега. Настилката не отговаря никак, ама никак на 21-ви век. Нашето населено място е на историческата карта от 16-и век, а повечето му улици са такива, каквито са били и тогава - покрити само с пясък и камъни, няма дори чакъл, да не говорим за асфалт. При силен дъжд се образуват кални реки и наводнения, по тях не може да мине нито жена с детска количка, нито моторист, нито шофьор на автомобил. Когато пък е сухо времето, дишаме прах като за световно.

Колко важен е кметът за едно малко населено място?

-Един кмет трябва да бъде полезен на хората. Да им обръща внимание за всичко, което ги вълнува, тормози, радва. Да може да ги изслушва, да намери най-доброто решение за болката и проблема им. Да намери институция, която може да помогне, ако той няма как да е полезен. Кметът е като денонощен логистичен център за всички в селото. И въобще не е нужно да е някакъв кой знае какъв специалист в дадена насока – нито трябва да е инженер, нито химик, нито електротехник, нито водопроводчик. Не че е лошо да има такива умения. Но най-голямото умение е само едно – да чува хората, да ги разбира и да е готов по всяко време да направи необходимото за доброто на местните хора. Един кмет е длъжен да е преди всичко ЧОВЕК. Това е на първо място, всичко останало е далеч на второ място.

Получавате ли подкрепа от Община Петрич?

-Винаги има какво да се желае като подкрепа от Община Петрич. Но каквото може, общината го дава. По-важно е държавата да е адекватна и да обръща внимание и на малките населени места. Тук сме над 50 села, няма как изведнъж с общински пари да се оправят всички улици. Липсва държавна стратегия за развитието на тези села. Работи се на парче. С годините този проблем е неглижиран. Погледът почти винаги е обърнат към градовете. Но в Подгорието живеят около 10 000 души. И те също искат да имат нормална инфраструктура. Да ходят по асфалтирани улици, а не да не знаят дали ще могат да излязат от дома си, ако падне някой по-силен дъжд. Селата в Подгорието имат спешна нужда от улични ремонти. А не от една асфалтирана улица на 4 години. Това пренебрежение към нашия район е още от времето на социализма, когато бяхме гранична зона. Държавата се държи все по този начин – неглижира ни, не чува нашия глас. Давам конкретен пример – преди няколко години ремонтираха главния път в Подгорието. Този път обаче е правен, недоправен. Жителите на осемте петрички села в Подгорието настояват да се довърши ремонтът и да се обезопаси Подгорският път. Хората искат в кратки срокове да се монтират мантинели, да се постави хоризонтална и вертикална маркировка. Няма дори по една табела с имената на селата по пътя, за да се ориентират тези, които не са оттук. Не е толкова трудно, нали? Иначе съм наясно, че няма откъде местната власт да намери 40-50 милиона лева за тези ремонти. Но не е невъзможно да се направи план за развитие на тези населени места. Нека община Петрич изготви работни проекти за цялото Подгорие, да се кандидатства за финансиране по различни програми. Пари могат да се осигурят или от държавата, или от Европейския съюз. За да заживеем най-сетне в 21-ви век. Ако това не стане, то ще продължим да ходим по улици от 16-и век.

Каква е мотивацията да сте кмет вече пети мандат?

-Моята мотивацията е само една – доверието на хората. Винаги съм казвал, че кмет, който е бил начело на дадено населено място цял мандат, няма нужда от никаква предизборна кампания, ако е решил да продължи да управлява. Не са му нужни нито агитация, нито плакати, нито срещи. Защото за тези 4 години той се е доказал. А ако не е успял, значи не е за този пост. Неговата кампания е работата през годините на управление. За мен е много важно да давам добър пример на децата, на младите. Само така те пък ще имат мотивация да останат да живеят в Самуилово. И последно - да съм опора и да давам сигурност на възрастните хора. Когато един кмет прави всичко това, няма как да няма доверието на хората.