Апатията в ЦСКА не вещае нищо по-добро от петото място

Головете са солта на футбола, това са казали класиците много отдавна. И без тях, головете, тази велика иначе игра е постна и не толкова атрактивна. Точно каквато е играта на ЦСКА напоследък - като безсолна и блудкава гозба. Защото за футболистите да вкарат гол е толкова трудно, колкото е трудно да потече вода от суха чешма.

Като са започне от загубения финал за Купата на България срещу „Лудогорец“, мине се през злополучния и срамен мач срещу „Арда“, където и Вион се изненада, че вкара топката във вратата, та се стигне до контролите в Словения. В първата от тях новото и единствено засега попълнение в първия тим Теодор Иванов реализира единственото попадение след безумна грешка на вратаря на противника. А вчера дори дадените две дузпи не промениха нулата в актива от голове на армейците. За да съм коректен, ще отбележа, че играчите на ЦСКА уцелиха и две греди. Равносметката от тези четири двубоя е следната: два гола, един от тях е подарък и намигване на футбола, а другият е с помощта на съперника. Което ще рече, че нито едно от тези две попадения не е плод на докрай изиграна комбинация и показване на някакви футболни достойнства от „червените“ играчи.

Първият мач от новото първенство ще е само след двадесетина дни срещу „Ботев“ в Пловдив. Време няма, ЦСКА няма отбор, с който да надгради от миналия шампионат, когато с много мъка стигна до незадоволителното пето място. Липсва нападателна мощ. Йоанис Питас сякаш слезе на нивото на отбора и не прави почти нищо в атака. Други просто няма. За мотивацията на Фаетон, който май насила облича екипа, няма да говоря, но тя е под особен мониторинг. Локило или е контузен, или е невзрачен на терена. Иван Тасев все още не е за големите мачове. ЦСКА не разполага и с типичен класен плеймейкър. Крещяща е нуждата поне от още един централен нападател, две крила и типична десетка. Разбира се, никой фен няма да се разсърди, ако спешно се осигурят десен и ляв бек, както и отличен вътрешен полузащитник. Защото армейците май са единственият отбор, който нито има научени бекове, нито истински крила. И който смята, че с новия треньор ще станат чудеса, ако не се прибави класа, ама много класа към тима, то май е стоял дълго на слънце. Отборът има нужда от шокова терапия със силни трансфери.

За първо лято от много години насам се е настанила някаква апатия около клуба. Като че ли вече привържениците окончателно се убедиха, че този отбор не може да полети, защото нито знае как, нито прави нужното, за да успее да пребори хегемонията на „Лудогорец“. То да са само разградчани, ами с наличните играчи трудно ще се противопоставят армейците и на „Левски“, и на „Черно море“, и на „Арда“, които напълно заслужено са евроучастници за сметка на „червените“. Така и не става ясно какво правят всичките му там директори, скаути, служители. Чува се, че работят денонощно, но резултати няма. Не искам да атакувам персонално никого, но с „общи усилия“ докараха нещата дотам, че е голяма мъка да се гледат двубоите на ЦСКА - апатията е и на терена. Въпросът със селекцията трябваше отдавна да е приключен и със старта на подготовката в клуба да акостират поне 4-5 нови и добри играчи. Защото другият филм сме го гледали - закъсняла селекция от демотивирани футболисти, които са се качили на последния влак през трансферния прозорец с името ЦСКА, а скоро след това се чудят как да отидат в друг отбор. Ако пък се намери някой, на който му се играе много за „червения“ отбор, то се налага да се изчака докато се адаптира към стила на игра и съотборниците си. И този омагьосан кръг се върти година след година. Няма как с едни и същи действия да се постегни различен резултат. Не пристигнат ли и следващата седмица няколко класни футболисти, това значи, че клубът е хвърлил бялата кърпа още преди старта на първенството. И пак ще чуем познатия рефрен: „Тази година няма да ни се получи, но ще върнем ЦСКА там, където му е мястото“. Само дето от миналия шампионат неговото място е петото. Мерси от това пето място. Най-лошото е, че май собственикът се опари миналата година, когато хвърли милиони левове за откровени ментета с много малки изключения. А се знае, че страх лозе пази. В края на краищата на никой не му се дават пари, ако срещу тях в клуба идват посредствени и апатични към историята и целите на ЦСКА играчи. С апатия връх не се изкачва. Та дори и този връх в нашето футболно първенство да не е чак толкова висок и труден за изкачване. Показа го през изминалата година „Лудогорец“, който по навик и без никакви фойерверки си затвърди хегемонията.

Знам какво ще чуем от клуба в навечерието на старта на Първа лига. Знам го от миналото лято, и от по-миналото лято, и от това преди него. Ще заявят амбиции за първото място, по време на първенството ще се трансформира това в гонене на челната тройка, а накрая ще излязат напред евротурнирите през Купата на България.

„Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш“, това се казва в разказа „Мъжки времена“ на Николай Хайтов. ЦСКА ще иска първото място, но няма да може да го направи. Не и сега - не и с този отбор, не и с тази апатия, която вече се пропива и във феновете.