Потомък на заровски род става осми с чужда лодка на Олимпиадата в Рим

Ще попътуваме назад във времето, защото си струва да ви разкажем за невероятното пътуване към успеха на един български спортист. Той се казва Богдан Иванов и оставя трайна следа в българския кану-каяк с таланта и обаянието си. Потомък е на род от някогашното българско село Зарово, което днес е в Гърция и носи името Никополи. Предците на Богдан и всички 1200 българи, които са живели там, през 1912 година са прогонени и намират подслон в страната ни. Много от тях остават в Пиринско, но родът на героя в нашия разказ се установява във Видин. И това предопределя сякаш неговата страст към водата, към гребането.

Както на много видински момчета, така и неговото детство в края на 50-те години на миналия век преминава на и край река Дунав - плуване, гребане с часове, дни, месеци, години в тежките шестместни лодки на Морския клуб, куп участия в първенствата по многобой. Богдан Иванов е приет да следва в Машинно-електротехническия в София. И това също е съдба. Защото на Панчаревското езеро първокурсникът за първи път влиза в едноместно кану. И веднага усеща със сърцето си, че това е нещо, което му носи радост, смисъл и удовлетворение. Решението е лесно - започва ежедневни тренировки в столичния клуб "Академик", където треньорът Васко Боянов разчита повече на здравите и всеотдайни момчета от провинцията и успехите не закъсняват. Богдан Иванов печели призови места в едноместното си кану и от 1960 година е неизменен победител на 500 и 1000 метра.

Съвсем закономерно е сред избраниците на България да участва на Олимпиадата в Рим през 1960 година. Родният кану-каяк дебютира точно в италианската столица.  В този воден спорт Марин Гопов и Тома Соколов заемат престижното 6-о място на двуместно кану. Бончо Бонев и Любомир Орешаров стартират на двойка каяк, но не успяват да се класират за финала. Иван Симеонов също не успява да стигне до медал. Успех в едноместното кану на 1000 метра записва Богдан Иванов, който се домогва до осмото място и по този начин е сред финалистите в състезанието. Успехът му обаче се равнява на истински подвиг. „Само онзи, който не гребе, има време да клати лодката“, думите са на френския философ, писател и драматург Жан-Пол Сартр. В случая на нашия гребец в тази роля е държавата, която не просто „клати“ лодката му, а за по-сигурно го оставя без лодка. Да, това е истина, а не виц - държавата не му купува персонална лодка. Принуден е да вземе лодка назаем от други спортисти и да се впусне с нея в надпреварата. Според много специалисти точно това лишава от сигурен медал българският кану-каяк още в Рим.

„Богдан постига нещо невероятно. Да гребеш с чужда лодка и да станеш осми на олимпиада. Не знам да има подобен случая в цялата история на олимпийското движение. Този забележителен човек е мой родственик - неговият баща и моята майка са брат и сестра. Не само е страхотен спортист, но и завършва инженерство в МЕИ, а по-късно участва в строежа на АЕЦ „Козлодуй“. Всички ние, наследниците на родове от Зарово, можем да се гордеем с човека и спортиста Богдан Иванов“, споделя един от най-добрите благоевградски архитекти Костадин Сандев.

Богдан не се отделя с лодката и след Рим. Хем се труди при строителството на различни сгради, хем тренира по реката. Понякога, когато времето през деня не му стига, особено през летните дни, Богдан Иванов често се нови по дунавските вълни в късните нощни часове.  Треньорът му Иван Нейов пък го съпровожда с моторница при тези тренировки в тъмната част на денонощието. Успехите продължават дълго след Рим - шампион на страната, победител на регати в Германия и Полша. Гребецът става част от българската делегация и за Олимпиадата в Токио през 1964 година. Там вече може да се похвали със своя лодка. И резултатът е налице - печели шесто място и точка за България в кану-каяка. Същата година властта го удостоява със званието „Заслужил майстор на спорта“.

Богдан Иванов е носител и на приза „Спортист на 20  века“ на град Видин. Примерът му вдъхновява много деца и младежи да хванат силно греблата и да тренират.

След прекратяване на активната си състезателна кариера за известно време е заместник-председател на Федерацията по кану-каяк на обществени начала. За да е близо до своята страст, до своята любов - лодката, водата и реката. Продължава години наред все така да се интересува от успехите на видинския гребен спорт и да помага на подрастващите таланти. И да се радва, че лодката на живота му е дала шанс да бъде олимпиец в Рим и Токио, за да накара България да се гордее с успехите му.