Червената футболна трупа хвърли бялата кърпа рано-рано

Играта на този футболен отбор на ЦСКА е като празен бял лист. Няма нищо, което да впечатли. Празна игра - без емоция, хъс, умения, настроение, мисъл. Без наченки на някакъв що-годе приличен футбол. Това снощи в мача срещу „Спартак“ - Варна си бе циркова трупа. Номерата й сякаш нямаха край. Изключваме фойерверка на Скаршем в началото за 1:0, тъй като гостите още бяха стъписани. На тях половината им футболисти за първи път стъпваха на Националния стадион „Васил Левски“. Варненци дори нямаха 20 футболисти в групата, защото са в насипно състояние. Но в ЦСКА нещата са още по-зле. Цирковите номера на червените нямаха край - безумни центрирания, непредизвикани грешки, пропусната дузпа, лежерно поведение, апатия, срам, та дори цинизъм, тъй като с подобна антиигра се подиграват с феновете си.

Върхът на сладоледа бе изравнителното попадение на „Спартак“. Изведнъж дребничкият Шанде стана като великан, който дриблира и прави за смях трима скъпоплатени наемници. Лапеня остана на задник при шпагата си в центъра на терена, Делова не атакува нападателя, а взе да отстъпва, докато са катурна и той на терена, за да дойде черешката на тортата в изпълнение на набедения за капитан и титуляр Лиъм Купър. Този англичанин, когато и да си събере куфарите и тлъстите заплати, все ще е късно. Направи някакъв нелогичен и ужасен пирует, завъртя се със задник към Шанде, вместо да го атакува, че за капак топката се отби от крака на /мини/ Купър, паднал нелепо върху тревата, и излъга Бусато за 1:1. Да не забравим и подтичването на Вион, който бе като на забавен каданс в жалкия си опит да настигне крилото на варненци.  

И започна едно ходене по мъките, което предизвика повече страдания на феновете от тези на героинята в „Многострадална Геновева“. Никаква идея в атака - трагикомедия, а в защита - трагедия. Добре е, че Бусато навреме изби една топка от краката на противников футболист, че не се стигна до дузпа за гостите, които изтърваха още 2-3 отлични контраатаки, за да си вземат напълно заслужено и трите точки.

Не помогнаха и смените. Да, Ето’о е класа, но и той е на приливи и отливи. Защото общата немощ го завладява и него. Същото е и с Питас, който има качества, но все повече слиза на нивото на отбора. Показателно е положението, когато остана сам срещу вратаря, но не намери кураж да завърши атаката, а опита непремерен пас към Борносузов и с това пропиля единствената чиста ситуация за армейците през втората част. Чорбаджийски и Панайотов, които се появиха от скамейката, поне вложиха старание, но и те са далеч в момента от класата за ЦСКА. Просто им трябват повече минути и по-голяма самочувствие. Няма смисъл да изреждаме многото тичане, но малкото ефективност на Тасев, грешките на объркания Санянг, който го мъчат като крило, Вион изглежда е време да приключи с отбора. Пинто също „пее“ фалшиво. Новият Сегер май още се чуди къде е попаднал - в тим, който ще се бори за титлата, или в отбор, който ще се опита да влезе в първата осмица. Само Бусато се представи така, както подобава на футболист на ЦСКА. Спаси 2-3 опасни положения, а и не спря да подтиква съотборниците си да се изнесат напред, да се размърдат, за да потърсят победата. Глас в пустиня. Керванът на ЦСКА едва крета, докато „кучетата лаят“ /феновете беснеят/. И всичко това е в градината на наставника Керкез. Защото са негови решенията да залага все така на отвратително играещият Купър, на Лапеня като дефанзивен халф, на Санянг като крило. Пусна същите 11, които не успяха да надделеят над събрания седмица по-рано тим на „Ботев“ - Пловдив в първия кръг. Керкез все повтаря как отборът ще върви стъпка по стъпка нагоре в своето развитие. Но такова нещо няма. Този отбор прави невъзможното – върви стъпка по стъпка надолу. Почти всички футболисти стоят безобразно на терена. Няма никаква агресия, не се вижда никаква отдаденост на терена.

„ЦСКА ще иска първото място, но няма да може да го направи. Не и сега - не и с този отбор, не и с тази апатия, която вече се пропива и във феновете“, това написах на 29 юни тази година. Отборът е същият. Само с един нов - Сегер. Няма как с тези играчи, които могат да стигнат между 5 и 8 място в класирането, да говориш врели -некипели за първо място, за купа, за мачове в Европа.                       

Май още след втория кръг хвърлиха бялата кърпа всички в клуба. Защото няма време. Кога ще се гради отбор, кога ще се интегрират нови футболисти? И за слепите е видно вече, че трябва да се привлекат поне още 4-5 солидни футболисти освен Додай и Пастор, за да има шанс ЦСК поне за първата четворка. Притеснителни са и думите на Керкез след мача, че нещо в клуба скърца силно, че работата там е като в баснята на Петко Славейков за орела, рака и щуката. Ако е така, то „колата“ на ЦСКА ще си остане в блатото на посредствеността.

По някаква ирония на съдбата северномакедонският треньор Гьоко Хаджиевски води „Спартак“ – Варна в снощния двубой. Човекът, който преди повече от 30 години, редеше състава на армейците. Спомням си един приятелски мач между ЦСКА и „Славия“, който се изигра на 4 декември 1993 година. На полувремето белите водеха с 1:0 с гол на Иван Пасков. По време на паузата се оказах близо до съблекалнята на армейците. А през прозореца ясно се чуваха думите на гневния Гьоко, който хокаше футболистите си, че падат от една „мрътва екипа“. Само за протокола – ЦСКА обърна мача до 2:1 с голове в края на Тодор Праматаров и Атанас Киров.

Тъжно е, но думите на Гьоко - „мрътва екипа“, сякаш сега пасват идеално на ЦСКА. Един отбор, в който няма дух, енергия, емоция, хъс, борбеност, футболни качества, добри играчи. Отбор, от който лъха само и единствено безнадеждност.