Иванка Лалева: В страната на щастливите крокодили най-лесно е да умреш

Една година без Иванка Лалева - емблема на журналистиката в Пиринския край. В нейна памет публикуваме коментара й отпреди две години, който и днес звучи стряскащо актуално. 

Препечатваме коментара от сайта Пирин нюз, на който Иванка Лалева бе издател. 

В шизофренна и бандитска държава като България е най-лесно да умреш! Иска се смелост да живееш! Да се бориш, да воюваш за правата си! Казвам го като човек, повален от тежко онкологично заболяване и който посреща всеки нов ден като божи дор! Физическите страдания обаче, които ми причинява болестта бледнеят пред омерзението и озлоблението, пред чувството за безизходица и страха, сграбчил за гърлото хиляди българи...

Уважаваният преподавател по психоанализа проф. д-р Петър Иванов охарактеризира държавата ни като „едно тъжно блато и в него щастливи крокодили”. И е прав! На някои тази диагноза може да се стори безпощадна, но е точна. Кажете ми в коя бяла държава се употребява изразът „работещи гладни”. В началото на демокретенския преход живеехме с надеждата за цивилизационни отношения между труд и капитал, между работник и работодател. Уви! Оказа се, че тази надежда е по-голяма илюзия и от месианската роля на комунистическата идеология.

Голяма част от „щастливите крокодили” живее в свой паралелен свят. Тя се интересува само от симбиозата между политиката и пари, която да им носи материален просперитет и тлъсти сметки в офшорки. А обикновения българин, наемния работник – вълци го яли. Изоставен е да се спасява както може. Ще работи по 12 часа за минимална заплата, пък и нея дали ще получи пак зависи от благоволението на някой „щастлив крокодил”.

Ето защо България е на дъното по всички показатели, за които се сетите, загубена е и битката за почтеност и човечност. Затова и държавата се превърна в масово гробище, хората умират като мухи, но кой го забелязва от тези, на които това трябва да им е работа.

В държавата властват бедността и мизерията. А гладът, драги ми читателю, е цъкаща бомба със закъснител. И простотията трайно се засели в нашите ширини, но „крокодилите” пак са щастливи и кадват: Прост народ лесно се управлява. А решението е просто и ясно. То е в ръцете на самите нас и от нас трябва да дойде промяната. Иначе сме загубени като нация и народ.