Воевода композира безсмъртния марш "Тих бял Дунав се вълнува"

Едва ли има българин, който поне веднъж в живота си не е запявал патриотичния марш "Тих бял Дунав се вълнува".  И ако дори и децата знаят, че стиховете са написани от патриарха на българската поезия Иван Вазов, малцина са онези, които знаят името на композитора Иван Караджов - скромен учител по музика и изявен деец на освободителното движение в Пиринска Македония.

Роден през 1857 година в горноджумайското село Лешко /днес Благоевградско/, още от малък той има късмета да получи солидно образование, защото в ония години малкото селце се е славело като едно от най-старите просветни огнища в Пиринския край и в което е имало светско училище. По-късно продължава учението си в Горна Джумая, която по това време още е в пределите на Османската империя.

Студент в Петербургската императорска певческа школа 

Даровитият младеж бързо прави впечатление на учителите, които са категорични, че от него ще излезе "голям човек". Затова заможни джумалии търсят помощта на Българската екзархия, за да може бъдещият революционер да продължи образованието си. С нейна помощ той заминава за Цариград, където изявява музикалния си талант като помощник на диригента на ученическия хор. Именно там открива магията на цигуларството и се научава да свири на музикалния инструмент.  По-късно доразвива този талант като студент в Петербургската императорска певческа школа.

След като изучава тънкостите на музиката, Караджов става учител в Солунската мъжка гимназия. Именно там идеите на Македоно-одринското освободително движение пленяват сърцето на бъдещия воевода и той дава дума да работи с всички сили за свободата на българите в Пиринска Македония.           

На годишния изпит, който в школото се провеждал в присъствието на валията и градските първенци, наред с други музикални изпълнения, ученическият хор, ръководен от Иван Караджов, изпълнява и новата песен "Тих бял Дунав се вълнува". Възторгът на присъстващите българи е неописуем, но валията усеща патриотичното звучене на химна. За наказание непокорният преподавател е преместен в девическата гимназия в Солун. Той обаче вече е изпълнил своята цел, защото песента поема своя път към безсмъртието.

Воеводата набавя оръжие за акции във Вардарска Маккедония

През Първата световна война Иван Караджов отива на фронта, а после се включва във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая. Заедно с Михаил Монев набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония. Цигуларят от Лешко е приеман за един от най-близките съратници на воеводите Тодор Александров и Иван Михайлов.

Иван Караджов  обичал да демонстрира по всякакъв начин борческия си дух и независимост.  До края на живота си воеводата ходил по улиците на града с четническата си униформа от Македоно-одринското опълчение.  

“Докато Македония е поробена и докато не я видя обединена с майка България ние, всички българи, млади и стари, трябва да ходим с военните си дрехи и да сме готови за борба", обичал да повтаря старият комита.

 Докато бил млад през деня даскалувал и учел децата на пеене, а вечер обикалял по революционни дела. Като активист на ВМРО имал джип и личен шофьор, с който обикалял окръга при изпълнение на тайни мисии.

Сега вас ке утепам

 След убийството на Тодор Александров, Иван Караджов организира цялата наказателна акция срещу убийците на легендарния воевода. На 12 септември 1924 година е насрочено събрание на активисти на ВМРО в хотел "Париж" в Горна Джумая. По време на срещата е нападнат и убит Алеко Василев и още двайсетина негови привърженици, заподозрени в заговора срещу Александров.

 Незнайно поради каква причина по същото време Иван Караджов е във Варна. Няколко дни след наказателната акция той прави телефонен разговор с воеводата Аргир Манасиев. "Утепахте ли ги, бре?", пита в слушалката той. "Утепахме само двайсет и двама", казва Манасиев. Заради лошата връзка обаче Караджов чува само "двама".

"Само двама ли?", пита той възмутено. "Те сега се прибирам и аз вас ке ви утепам", отсякъл  комитата от Варна.

Колкото е бил милосърден към бедните и онеправданите, толкова е бил суров към близките си големият революционер. Имал племенник Герасим, който като ученик в гимназията в Горна Джумая отишъл заедно със свои връстници на футболно състезание в Неврокоп. На връщане обаче рейсът се развалил и момчето пропуснало няколко учебни занаятия. Заради това провинение бил изключен от гимназията. "Продумай две приказки на директора на школото да върнат детето в училище", помолил се огорченият баща Георги на брат си Иван Караджов.

"Братко, бедните трябва да учат, за да имат образование и да си осигурят поминъка. Ти си имаш бакалия и хлебарница. Не му е необходимо на детето образование, ще поминете и без училище", отклонил братовата молба воеводата.

Бил е тежък характер, темерут, не е обичал много да говори. До края на живота си в къщата му е имало окачени на стената пушки и саби.

Геройството на баба Цона

Снахата на Иван Караджов също е останала в родовата история като смела и корава българка. Баба Цона, която е била жена на брата на великия революционер, носила тайно дрехи на отвлечената американската мисионерка Мис Стоун. През лятото на 1901 година чужденката е похитена за откуп от четите на Яне Сандански и остава в пленничество близо половин година. Именно тогава родственицата на воеводата снабдявала с одежди Елън Стоун.

Подобно на воеводата цигулар, и баба Цона обичала да наказва насилниците. В ония години младо момиче, близко на семейството на Иван Караджов, е било изнасилено от някакъв турчин. След като научила за това, Цона лично издирила насилника и с тежка сопа го пребила публично. Заради това деяние тя е съдена от валията в Солун, който обаче я оправдал и пратил да си гледа децата в Горна Джумая.

 В края на дните си, когато е тежко болен от туберкулоза, комитата често оставал в къщата си в родното Лешко. Обичал е да стои там заради чистия въздух и заради спомените. Често казвал на местните жители "Вас хубавата тукашна мътеница ви държи здрави и силни".

Издъхва на 60-годишна възраст на 26 май 1934 година.

Вестниците "Македонско огнище" и "Македония" поместват съболезнователни слова за кончината му. Ритуалът по погребението му е извършен при "стечението на няколкохиляден народ от града и селата".  Повече от километър ковчегът на Караджов е носен на ръце от негови другари по идеи и съдба.

Преди няколко години активисти на ВМРО от Благоевград откриха паметна плоча в чест на великия българин. Монументът е поставен на фасадата на читалището в областния център и "гледа" към паметника на Гоце Делчев. А песента "Тих бял Дунав се вълнува" се превръща в един от безсмъртните маршове на България.