Над 10 години древен храм е магнит за туристи в Мелник

Над 10 години посреща миряни оцелялата църква на някогашния прочут и възрожденски манастир „Света Богородица Спилеотиса“ в град Мелник. Светата обител е била построена в началото на 13-и век от владетеля на населеното място по онова време деспот Алексий Слав, който е от царската династия на Асеневци. Храмът „Света Зона“ има дълга, интересна и драматична история.

В първите години на съществуването си се издига гордо в източния край на монашеската зона на мелнишката крепост на платото „Св. Никола” южно над Мелник. Това е първият манастир на деспот Слав, който се е проявил с голямо църковно-манастирско, гражданско и военно строителство в града столица на неговата „Малка България” в първите десетилетия на ХІІІ век.

Функционира с преустройства поради скални срутвания и разрушения от земетръси и пожари до началото на ХХ век, след това е изоставен и започва да се руши.  Главната му църква „Св. Богородица” е реставрирана за последен път през 40-те години на миналото столетие. Манастирът е построен е на „свято място” - издълбана в скалата в западния склон на манастирската тераса малка пещера - монашески скит (спилеон на гръцки език), включена в основната структура на манастира, причина за названието му „Св. Богородица Спилеотиса”, т. е. „Св. Богородица от Пещерата”, свързано с нейното Успение. През ХVІІІ в. приел и името „Богородица на Светия пояс” по едноименен параклис на Ватопедския атонски манастир, в който се пазят части от дадения на св. Тома по поръка на Божията майка неин пояс с чудотворно изцелително действие.

Историята на манастира е документирана и с ред църковни актове чак до ХІХ в., по-голямата част от които се пазят във Ватопед, на който станал главен метох в Македония през 1365 година по волята на деспот Йоан Углеш. Те са свидетелство за устройството му, за неговите многобройни богатства във вид на живописни творби (икони), книги, луксозна посуда, две камбани, поземлена собственост, сред която цели села, воденици, други манастири и ред църкви, все дарения – от основателя му, от много други ктитори (дарители) – светски лица или духовници (българи,  византийци, сърби) през вековете. Най-ценен документ е сигилият (дарствена грамота) на Алексий Слав от 1220 година, който е най-ранният засега български частновладетелски акт. Деспотът му дава пълен фискален имунитет и независимост от всякакви други владетели, и дори от Мелнишкия митрополит, ограничавайки до минимум властта му над монасите. Нарича манастира „деспотски и царски”, с повелята да е „царски” след смъртта му. При по-късната византийска власт в града тя е уважена – манастирът е „василевски”, т. е. императорски.

Особена ценност са намерените фрагменти от стенописи от XIII и от XVI век. Първите са различни по стил от стенописите на църквата „Св. Никола” в Мелник, изписани в 1208-1209 година, но показват близост с изкуството на балканските провинциални творчески центрове като Солун, Търновград, Охрид, Верея, Костур.

Не се знае по архивни писмени данни дали  реликвата „Честният пояс на Св. Богородица” е гостувала някога в манастира, но това е допустимо. Хората в Мелник се гордеят, че поне главната църква на манастира има добро бъдеще. С помощта и на нея, и на останалите храмове в града, тук се развива поклонническият туризъм.  в града им. Църковно-манастирското културно наследство тук е безценно богатство, което привлича още от края на XVI век вниманието на множество различни специалисти и любители на старини. В миналото някои наричали Мелник „Града на 100-те църкви”, сравнявали го с Йерусалим. Като „Богозидан град” е упоменат в грамота от 1356 г. на сръбския крал Стефан Урош, “богопазен” или “богоспасен” град се споменава в акт на Константинополския патриарх от първата половина или средата на ХІV в. По писмени сведения през XIX век Мелник е имал между 64 и 82 църкви и манастири. „Гордеем се, че спасихме малката църква, която беше в руини, а днес посреща гости от страната и чужбина. Така запазихме този храм като средище на вярата и българщината и за нашите наследници. Надяваме се, че с помощта на държавата и на Община Сандански Мелник ще надигне снага и отново ще стане важен духовен център не само в региона, но и в цялата страна, а защо не и на Балканите“, споделят жители на Мелник.