Чинари или ново кръгово в Благоевград? Важно е да ни е протестно от вкъщи

От два дни ми е едно протестно, ама наистина много протестно. С нетърпение чакам група хора да се съберат в центъра на Благоевград, за да изразят своя гняв, че 18 полувековни чинара на булевард „Васил Левски“ са изсечени заради изграждането на новото кръгово кръстовище, което ще накара да си отдъхнат хиляди шофьори, проклинащи ежедневно безумните задръствания заради Причкаповата недомислица.

Два дни чакам протестиращите да направят реални искания, да напуснат удобните си кресла пред компютрите и да потърсят сметка на общинската управа за масовата сеч.

Само че това не се случва. И едва ли ще се случи и в следващите дни. Защото е по-лесно протестът да се изрази в това да се изпратят по мейлите открити писма и декларации, да се наругаят послушните медии и да се вдигне малко шум. И толкова.

Не съм против протестите. Напротив, аз вярвам в тях. Страхотно е когато хората излязат на улицата, за да декларират волята си.

А още по-страхотно е, когато тази воля бъде чута.

Едва ли обаче има човек, който да вярва, че един протест би бил успешен, ако се организира от креслото у дома – нещо, което се случва в Благоевград именно по темата за въпросните чинари. И това най-вероятно е така, защото инициаторите на този гняв не знаят точно какво искат – да запазим чинарите или да имаме ново кръгово кръстовище.

Това в известна доза обезмисля виртуалния протест и го лишава от логика.

„Не сме съгласни да се секат дървета, но искаме да се отпуши трафикът в центъра на Благоевград“, общо взето така звучи тяхното послание. Някои ще перифразират с познатото клише от социалната мрежа: „Какво искаме българите? Не знаем. Кога го искаме? Веднага“.

Ясно е, че ние обичаме да протестираме, но от вкъщи. Това личи от факта, че на стената си във фейсбук имам повече покани за протести, отколкото за партита. Което води до извода, че протестът се превърна в новата парти вълна на хората.

Иначе кое е по-важно – чинарите или човешкия живот. Какъвто и да е отговорът, ясно е, че ще има аргументи и двете посоки.

Факт е, че дърветата са важни за всеки град, но цената на човешкия живот каква е? През последните години на това кръстовище станаха не една и две катастрофи, а преминаването през този участък на Благоевград е изпитание за всеки един шофьор.

Защо недоволните от зелената сеч чакаха дърветата да бъдат повалени на земята, за да поставят въпроса. Нали има предварителен проект за строежа и отдавна се знаеше, че чинарите трябва да бъдат изсечени. Защо не поставиха за обсъждане проблема преди един месец? Първо мълчание, а след това петиции, декларации и малко шум. А накрая - отново тишина.

Всъщност не разбрам защо никой толова години не заформи протест за безумието, наречено „Причкапово кръстовище“.

Или за куп още абсурди и несправедливости. Но най-лесно е да се протестира, когато чинарите вече са повалени на земята. Най-лесно е да се протестира за кауза, която макар и важна, не е най-големият проблем на Благоевград.

Едно време известният български протестър Йоло Денев организираше редовно, при това съвсем сам, митинги под надслов „Да освободим България“.

Вечният протестиращ все не можеше да се примири с държавното безхаберие и беднотия в държавата и беше прав, но от протестите му нямаше никаква файда.