Кошмарът да почиваш на родното Черноморие

Лято. Някъде из ЮжнотоЧерноморие. Аз, жена ми, багаж и автомобил. Привечер. Налага се да преспим една нощ в крайбрежно градче - известен курорт. Питаме за стая. Навсякъде, като чуят, че става въпрос за една вечер, саркастично ни скастрят за нашата семейна пестеливост по повод нощувките тук. Иронията в техните уста за нас е лукс. Всички имат стаи, но не ги дават за вечер?!

Някакъв чичка/от него да мине/ решава да "рискува" и ни дава шанс да спим на легло, а не в колата. Ще ни струва 30 % над обикновената цена за вечер. Разбира се, това е така, защото съпругата ми е преговаряща. Иначе ще спим на плажа. Благодарни сме.

Това обаче не е всичко. Оказва се ,че ние може и да сме си намерили квартира, обаче колата ни няма къде да бъде паркирана. Вече цял час аз съм в автомобила и се развличам, като бягам от един паяк и глутница общински служители, които са готови да ми сложат пранги на гумите. Ще си играем на гоненица до към 19 часа, когато им приключва работният ден. Искам да си платя за паркинг, но такъв няма.

От близките "бойни" действия с "прангаджиите" разбрах, че мога да паркирам в двора на училището и ако там няма места, да паркирам извън курортното градче. Училището беше там, но места нямаше.

Навсякъде по улиците са нацвъкани забранителни знаци за паркиране, които нямат никакъв смисъл. Смисъл има само за собственика на паяка и прангите. Главоболието и неприятните моменти са за почиващите. Стана 19 часа и омразните общински преследвачи изчезват. Паркирам веднага.

Ресторант, разходка, безгрижие, 100 евро. Тълпите по улиците са усмихнати, щастливи и доста зачервени. Значи са паркирали по-успешно от мен. В двора на училището, а не извън града.

Лягаме. Спим. Кошмари. В неспокойния ми сън Здравко/от Биг Брадър/ ни преследва, яхнал общинския паяк, подкрепен от пехота, облечена в жълти светлоотразителни жилетки...Вече разбрахте, кое е градчето за което ви говоря..  

8 часа сутринта. Скачам като ужилен. Току-що е започнал работният ден на паяка. Търча. Може пък да имам късмет. Мятам се с плонж в колата. Благоверната ми пъхти след мен с куфарите /на колелца са/.

Паякът се показва откъм ъгъла...

Мръсна газ. Табелката на куротния град остава зад нас. Завинаги!

Прииска ми се ледено узо, гарнирано с морски дарове и сиртаки.

Май и не само на мене…

Автор: Януш Малчев