СРАМ! Червеният футболен балон се спука!

Червеният балон се спука. Бързо-бързо. Не за първи път. И остана само СРАМЪТ. То не бяха закани, то не бяха обещания, че след зимната пауза, страхотната подготовка и трите класни попълнения - поне на хартия, феновете на ЦСКА ги очакват леки победи и добър футбол. Нямаше помен от всичко това днес в мача срещу „Славия“. И не загубата горчи толкова, колкото бездушната и немощна игра на футболистите на отбора с четири букви.

Хич няма да му е лесно на наставника Александър Томаш да обяснява този хаос на терена, това неможене, което всеки един в червено демонстрира. Та неговите играчи не си пуснаха повече от 3 паса в половината на „белите“, които си бяха научили домашното и напълно заслужено спечелиха с 1:0. Това дори е малко на фона на ситуациите, желанието и игровото поведение на „Славия“.

Непонятно е какво са правили през зимната подготовка армейците. Сякаш не се познаваха помежду си, не направиха нито опит за натиск, нито едно чисто положение за гол. Всеки сгреши, каквото можа. Лапоухов, за когото се изговориха куп суперлативи, беше неуверен, не даде никаква добавена стойност на отбора. И при двата гола /първият не бе признат заради засада/ никаква реакция, която да отива на визитката му на национал и голяма футболна надежда. Испанецът Лапеня също бе със сиво представяне, извърши няколко ненужни нарушения, които доведоха до опасни центрирания, не се справи и при фаула, от който дойде попадението. Питас влезе като резерва и почти не се срещна с топката. То и как да стане, след като в средата на терена нямаше нито един халф, който да се нагърби с надиграване един на един и да даде някакъв перспективен пас. Срещу „червените“ някои от голобрадите момчета на „белите“ приличаха на футболни страшилища, които с лекота вземат първа топка, подават си я спокойно и се държат като истински отбор.

За разлика от противниците им, които в този двубои се държаха като „глутница кучета“, събрани насила да защитават червената фланелка. Кареасо не е на себе си, Линдсет е все така разпилян, Шопов се покри. Илиев е тъжно да го гледаш как се мъчи да направи нещо и все не му се получава. Да не отварям темата за Исека, на който само трансферната сума и заплатата са големи, а играта му е под всякаква критика. Да не забравя, че ЦСКА реално няма бекове - Турицов отдавна е лимитиран за отбор като „червените“, а Вион се мъчи като ляв бек, бавен неориентиран, покри и засадата при гола на „Славия“. Критиките не застигат само резервите Тасев, Чорбаджийски и Скаршем. Не за друго, а поне влязоха с желание и потичаха малко повече от останалите примадони в ЦСКА, които явно си мислеха само за това как в края на месеца ще приберат с чиста съвест заплатите си.  

Няма думи, с които Александър Томаш да оправдае това безподобно представяне. Камъните вече са изцяло в неговата градина и в тази на щаба му. Защото не е от вчера старши треньор на ЦСКА. А отборът играе на приливи и отливи, приливите идваха от формата на Коялипу, който бе продаден. С обещанието, че липсата му няма да се усети, че ще се намери достоен негов заместник. Не се вижда никакво надграждане като отбор. Нищо чудно да се привлекат още нови футболисти, но отбор не се гради за кратко време. Така че нека „червените“ фенове пият по една студена вода след този срамен мач със „Славия“ и да нямат големи очаквания. Да не вярват на думи, обещания и закани колко велик тим ще е ЦСКА. И да не приемат с лека ръка поредните извинения от наставника Томаш. Освен пък да стане чудо и със същите тези футболисти отборът да покаже друго лице още в следващия мач. Стават и чудеса. Но кредитът на доверие към треньора вече е изчерпан. И към много от футболистите на ЦСКА. Играчите успяват да направят и невъзможното, за да са в пълна противоположност на средствата, които влага в тима ръководството, на строящия се модерен стадион, на великата „червена“ публика. Това не може да се търпи дълго.

Защото СРАМЪТ не отива на ЦСКА.