Мазохизмът в ЦСКА приключи, играйкането - надали!

Мазохизмът в ЦСКА си отиде. Засега. Играйкането обаче си остава. До края на този сезон. Защото всичко отиде по дяволите след дългия и мъчителен танц с наставника НЕМ - Нестор Ел Маестро. Раздялата с него не е много закъсняла, тя е отчайващо закъсняла. И стана факт, след като отборът сложи един голям хикс на шампионската титла. За купата на България все още се вижда светлина в края на тунела, дошла с назначаването на Стамен Белчев за старши-треньор на тима. Но това по никакъв начин не е утеха за истинските сърца, които бият в червено. За същите тези фенове, за които НЕМ, човекът с голямо его и липса на адекватно поведение, отсече преди време, че не са на неговото ниво. Изрече го по свой начин: Под нивото ми е да коментирам виковете на публиката за моята оставка.   

Още там трябваше ръководството да го задраска с дебелия флумастер. Но не би. Не го направи и по-рано - след куп безлични и апатични мачове. Отборът играе цял сезон без страст, без стил на игра, без идея как да не измъчва феновете си по 90 и повече минути. Защото срещите на отбора протичаха над 90% по следния начин – дълго време червените запалянковци стискат палци ЦСКА да вкара пустата топка във вратата на противника, а след това идваше още по-трудното - да се стискат по-силно палците, за да не се допусне гол или обрат.

Цялото това представяне бе истинска мъка за гледане, нямаше удоволствие от добра игра, от атакуващ футбол, от красиви комбинации. Разчиташе се на късмет, на някой и друг индивидуален проблясък, както и на намесите на вратаря Бусато, за да се стигне до позитивен резултат в мача. Доста мачове бяха взети по този начин. Но те не оставят спомени във феновете. С едно изключение - първото полувреме срещу „Локомотив“ в Пловдив.

Твърде малко за човек с претенциите на нареклия себе си Нестор Ел Маестро сърбин Нестор Йевтич. Този човек потъпка изконни за ЦСКА достойнства - атрактивна игра, голове, нападателен стил, емоция, тръпка, горене до последния съдийски сигнал. Всичко това бе подменено с апатия, с безлична игра, с липса на раздаване на терена. А тези неща са характерни за самия НЕМ - той също демонстрираше наглост, недосегаемост, така и остана апатичен към феновете на ЦСКА, които отдавна искаха смяната му. Този наставник така и не усети, не показа, че разбира каква е армейската идея. Изглеждаше точно като работник, който просто стои напук в отбора, осъзнавайки своята безполезност да изгради силен тим, но пък прибиращ в края на месеца 30 000 евро заплата /според твърдения в пресата/.

НЕМ бе оставен дълго време да си дъвче дъвката в ЦСКА. Точно толкова, колкото да приключи пак рано интригата за шампионската титла. Може би това не е случайно и тук камъните определено са в градината на собствениците на клуба. Защото само те сякаш не виждаха мъката на терена и липсата на каквато и да е игра, достойна за отбор като ЦСКА. И Нестор си тръгва, когато каруцата безвъзвратно се е обърнала. Пак ще повторя - купата не е утеха, макар че до нея има три много важни крачки. И да се спечели, то тя може само да влезе във фолклора на феновете при закачките им с вечния враг „Левски“, който и този сезон остава с празни ръце. За нищо друго. Купата не може да е индулгенция за предадената за поредна година от ръководство, треньор и футболисти шампионска титла.

Но е ясно как от началото на следващия сезон пак ще започне с разтягането на познатата дъвка как ЦСКА ще се бори за шампион на България. Лошото е, че тази дъвка май вече ще се скъса. Точно както най-сетне се скъса дъвката на Нестор Ел Маестро. Човекът, който обезличи всичко армейско в ЦСКА. И сега всички погледи са вперени в Стамен Белчев, който трябва като магьосник за броени дни да успее да върне поне малко от прочутия армейски дух, от онази игра, която отборът показваше при предишния му престой. Но смятам, че за щетите, нанесени от НЕМ, ще трябва много повече време от дните, които остават до края на първенството.