ФК „Пирин“ е един! Да го подкрепим днес! Утре ще е късно!

„Аз съм Пирин”, „Обичам Пирин”, „Пирин е над всичко”. Това са често срещани откровения на фенове на ФК „Пирин”-Благоевград в социалните мрежи. Човек да завиди на „орлетата”, че толкова много хора ги обичат. Има обаче едно голямо „НО”. Тези изповеди на един или друг все пак си остават само на думи. Засега. Поне за повечето благоевградчани, които могат и да крещят, че „Пирин” е техният любим тим, в който вярват, но така и ги няма на стадиона.

Истината е, че този клуб, за който толкова хора декларират, че го обичат, е на кръстопът. Кръстопът , който да даде посоката - напред и нагоре или назад и надолу. Защото американският бизнесмен Пол Белогур се оттегля като собственик и занапред ще помага само като един от спонсорите, от рекламодателите на отбора. Той дарява напълно безвъзмездно всичките акции на Община Благоевград.

Кметът Илко Стоянов съвсем правилно посочи, че няма как да се издържа мъжкия отбор. И е време за обединение на фенове и бизнес, за да се подкрепи сега клубът, докато се намери инвеститор, който ще поеме финансирането на вековния „Пирин“, от чието „гнездо“ са „излетели“ десетки големи футболисти. 

Сега е време за мъже, време за кауза, време за дела, а не само за думи. За да поеме клубът напре, а не да отиде там, където никой не иска - при аматьорите.

За да се случи това, е необходимо подкрепата от феновете към тима да е еднозначна и да няма разделение и между тях. И не на последно място - време е бизнесът в града ни да подкрепи тази мисия. Ще припомним, че досегашният собственик Пол Белогур протегна своята ръка още през месец май миналата година, когато започнаха тържествата за вековния юбилей на отбора. Но тя остана да виси във въздуха. А бизнесмените в града все така стояха встрани и само гледаха как един американец налива и налива милиони в техния любим отбор. Така и не се появи какъвто и да е интерес и от страна на феновете, и от страна на бизнеса в града да закупят акции и да са част от този вече вековен клуб, дал на българския футбол едни от най-значимите таланти. Никой не се интересува от „Пирин“ като проект, който трябва да се развива, да се надгражда.

Това личи и от посещаемостта на мачовете в Благоевград. Не проумявам защо голяма част от феновете предпочитат да си останат вкъщи, а не да подкрепят „орлетата“ на стадиона. Разбира се, че има и верни привърженици на клуба, които са на трибуните и при домакинствата, и при гостуванията, те организираха и честването на 100-годишния юбилей на нашия „Пирин“. Но стадионът си остава тъжен и празен. Да, играта на отбора не е на ниво, има спортно-технически проблеми. Но къде е подкрепата? Нали в трудните моменти е важно да помогнеш на любимците си! Още повече, че над 90% от нашите футболисти са продукт на благоевградската детско-юношеска школа. Тимът е на шесто място в Европа по използване на свои кадри. Дава се шанс на родните таланти. И това е похвално.

Пол Белогур за тези над 3 години в клуба направи огромни инвестиции и имаше огромно желание да възроди прочутия пирински дух. Но така и не получи почти никаква подкрепа от обществеността в града и най-вече от бизнеса.

Бизнесът така и не пожела да рекламира на стадиона, на билбордовете, които има клубът в града. Предлагаше им се рекламна площ плюс билети, които да дадат на своите служители и работници. Това е и начин да се напълни стадионът с публика. Единствените реални действия в подкрепа на проекта за развитие на клуба по времето на Белогур дойдоха от страна на Община Благоевград и на кмета Илко Стоянов. Те поеха издръжката на детско-юношеската школа. Така се прави, така се показва съпричастност и доказваш, че ти пука за бъдещето на клуба.

Не са тайна и многото преговори със стратегически инвеститори, които Белогур води през последните месеци. За да намери човек, който да издържа ФК „Пирин“. Е, не се получи.

Потенциалните инвеститори са впечатлени от всичко, което е направено през последните 3 години - база, терени, инфраструктура. Готови са да размислят, но това е дотогава, докато не седнат на трибуните за мач на „Пирин“ и не видят празните седалки. Изненадани са от липсата на зрители. Не вярват, че един град с 60 000-70 000 жители не може да събере на стадиона поне 3000-4000 фенове. Защото за тях това е еманацията на любовта към отбора – да отидеш на стадиона и да го подкрепиш независимо от резултатите и играта, които в момента наистина не са добри.

Друг огромен проблем и парадокс е, че идеята „Пирин“ не обединява обществото, което е абсурдно, а го разделя. Всеки казва гордо: "Аз съм „Пирин“! Но няма насреща обединение, а разделение. Всеки дърпа чергата към себе си, всеки доказва че е по-по-най.

Отборът и клубът са на Благоевград, на благоевградчани, никога не са били на Пол Белогур и на който и да е предишен собственик! Затова сега е моментът местната общност да се погрижи за него.

Днес, защото утре ще е късно! Важното е сега градът да се обедини и да застане зад „Пирин“. Първата стъпка в тази посока ще е феновете да напълнят стадиона още тази неделя, когато „орлетата“ де изправят срещу столичния „Левски“. В противен случай клубът може да се разпадне. Време е за избор! Време е за решения!

Само по този начин „Пирин” ще влезе във втория век от своето създаване силен, европейски и успешен! Но най-вече единен, което е в основата на всеки успех! Както отборът е един, така и благоевградчани трябва като един да застанат зад тима! И да дадат своя принос за развитието на клуба! За да са сред тези, които пишат новите страници от успешната история на „орлетата”!