За 8 март, баба Султана и Димитрушчо

Осми март е и много хора празнуват тази дата. Без съмнение празникът е натоварен политически/лявата част от българското общество е особено чувствително в тази посока /, но това някак си се губи в нашето съзнание и предпочитаме да напълним чашите и да се радваме на хубавата атмосфера.

За нас като българи е важно да знаем и нашият принос в отбелязването на тази дата. След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва, Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.

Винаги съм си мислил, че това е празник на Лилит, а не на Ева. Малцина знаят, че преди Ева, Адам е имал друга жена – Лилит. Тя искала да има равни права с мъжа си, но Господ не разрешил. Не могла да понесе мъжкото доминиране и избягала. После Бог създал Ева от реброто на Адам, за да има той жена, която да му се покорява. В Кабала всичко е описано подробно. Лилит е с дълга коса с изключително изкусителен вид. Ева и Лилиту/едно от имената на Лилит/ всъщност е
двойнствената природа на жената: едната, която в името на децата и семейството е готова да понесе тежестта на връзката й с Адам и неговата властна натура, а
другата е онази непокорна и независима амазонка, която никога няма да се преклони пред мъжкото начало, носителка на една хиперсекусланост, която винаги
ще пленява силния пол.

Къде в момента е българката и какво прави? Без никакво съмнение тя е стожерът на семейството, фамилията и може да се каже на България. Тя работи/често на няколко места/, поддържа домакинството, ражда и отглежда децата, които са бъдещето на тази страна.

Тя е нашият герой, който незаслужено стои винаги в сянка. Е, има и грехове. Съвременната жена прекалено много се вторачва в мъжкото отроче и от там идват някои беди, които, бих казал, са фатални. Момченцата в тяхното отглеждане винаги са фаворизирани в нашето патриархално общество и често от тях се получават разглезени мамини синчета, за които труд и дълг са много мъгляви понятия. Още от малки, всичко им се поднася на готово, без за това те да си мръднат пръста. Това става опасен и лош навик и после в истинския живот. Всички сме виждали тези небръснати с неоформен пол илитерати, неможещи да вържат две свестни изречения на кръст, които разчитат за издръжка изключително на родителите си. Да не говорим, че нямат понятие за това какво е ОТГОВОРНОСТ. В този смисъл напълно одобрявам идеята за връщане на казармата в България, която ще помогне на момчетата да открият своето мъжко
начало и чувството си за дълг пред Отечеството и близките си хора. Това е основният грях на българката в момента. За момичетата няма да говоря, защото
при тях възпитанието в огромна степен е на ниво.

Пишейки за това се сещам за една стара семейна история, която считам за полезно да разкажа. Тя показва правилния път. Действието се развива, да кажем, в Охрид, някъде в края на 19 век.

Търчи Димитрушчо при баба си и реве :
- Бабо, бабо!
- Какво бе Димитрушчо?, пита баба Султана.
- Бабо, турчетата ме набиха, надува гайдата Димитрушчо.
Баба Султана , като му врътне един як шамар и на обратната един "цигански", та Димитрушчо замлъква и вече не реве.
На другата сутрин търчат турчетата и през сълзи казват:
-Бабо Султанке, Димитрушчо ни наби!
- Леле, милите на баба! Ох, този разбойник ще го разчекна, успокоява ги тя и дава на децата локумче и по една паричка да си купят нещо.
Пристига си Димитрушчо. Нещо е важен и само казва :
- Бабо, сега аз ги набих!

И баба Султана , като го гушне, като го разцелува и хоп една жълтичка на Димитрушчо.....

Димитрушчо и баба Султана отдавна ги няма. Кой знае, може би пък нещо да им стане на днешните мами и баби, та с шамарчета да изгонят синовете и внуците си от компютрите навън, където духът на Султана и Димитрушчо, струва ми се, е още жив...

Честит 8 март !

Автор: Станимир Радулов