Турските амбиции в ядрената енергетика

Преди 63 години Турция открива център за изследване на ядрената енергетиката близо до Истанбул. До 70-те години на ХХ век турците успяват да открият най-подходящото място за строеж на АЕЦ. И това е град Акую, вилает Мерсин, Южна Турция.

Мястото е идеално – слабо населен район, близост до голям водоизточник и не е земетръсна зона.

Онова, което Турция предвижда преди близо 60 години, постепенно се реализира с ръководения от „Росатом“ проект „Акую”.

АЕЦ „Акую“ е различния проект  – това е първият проект на руската компания за ядрена енергия, изграден от дружеството, което има мажоритарен дял в нея.

Руснаците успяха да спечелят търга за строеж на централата, обещавайки да изградят четири реактора с по 1200 мегавата мощности, като в същото време се ангажират да намерят решение за съхранението на обработеното ядрено гориво.

Преди 9 години беше подписано споразумение с турското правителство, обособиха се правни очертания на идеята за изграждане на подобно съоръжение, а преди 3 години беше издадена резолюция за строежа.

Планът предвижда централата да бъде пусната в експлоатация през 2023 г., когато Турция празнува стогодишнината си от установяване на републиката.

Интересното е, че ядреният проект върви добре въпреки значителните сътресения в руско-турските отношения, като например свалянето на руски изтребител преди 4 години в Сирия.

Приблизително по същото време, когато Турция се ангажира с АЕЦ „Акую“, Анкара поиска да строи още едно такова съоръжение – на брега на Черно море, около Синоп.

Турското правителство реши да подпише договор за строеж с френско-японския консорциум „Atmea”, в който влизат „Mitsubishi Heavy Industries” и „Areva”. Беше предвидено, че строителните дейности по изграждането на четирите реакторa от трето поколение ще започнат през 2017 г., като разходите за този проект се изчисляваха на 18 млрд. долара.

Според предварителното споразумение „Atmea” ще притежава 51% от АЕЦ „Синоп“, докато делът на турската държавна компания EUAS ще възлиза на 49%, а „Engie” ще я експлоатира. В крайна сметка всичко завърши с провал поради сложността на управление на този проект.

Основната причина за разпада на сделката, който официално беше обявен през декември 2018г., беше инфлацията при разходите, но това е само част от истината.

Всъщност разходите скочиха от 18 млрд. долара до 44 млрд. поради необходимостта от прилагане на по-строги мерки за безопасност след трагедията с японската централа „Фукушима“.

Това доведе доведе до крах за японските ядрени компании – след оттеглянето от проектите в Тайван през 2014 г. и Виетнам през 2016 г., а след това от Турция и Великобритания, дружествата загубиха по този начин надпреварата за пазара от китайски и руски компании.

Но каква е разликата между проектите „Синоп“ и „Акую“?

Трябва да се отбележи, че всички произтичащи финансови рискове, са изцяло за сметка на „Росатом“. Дори повишаването на цената на „Акую“ до 15,8 млрд. е допустимо при тези обстоятелства.

Проектът „Синоп“ не само зависеше от сътрудничеството между японците и французите, но и изискваше турско финансово участие.

От друга страна, „Синоп“ така и не получи необходимото политическо внимание, на което се радва „Акую“ през цялото време.

И при „Акую“, както при провалилия се проект, се очакваше Турция да бъде представена от консорциум, състоящ се от три частни компании, известни със своите сделки в строителния бизнес - Cengiz Holding, Kolin Insaat и Kalyon Insaat. Но когато и трите дружества напуснаха проекта през февруари 2018 г., работата по „Акую“ не спря. Вместо това стартираха преговори между турската EUAS за закупуване на проекта.

АЕЦ „Акую“ е предвиден да доставя около 10% от електроенергията, необходима за вътрешния пазар на страната, което значи, че Анкара трябва да направи много повече, за да намали драстично зависимостта си от въглищните централи – един от основните стълбове в замърсяването на въздуха и мишена в борбата с климатичните промени.

Миналата година Ердоган обяви, че Турция ще построи и трета ядрена централа в региона на Тракия, близо до границата на България.

Въпреки че все още няма яснота кой ще ръководи този проект, министърът на енергетиката Фатих Дьонмез намекна, че Анкара гледа към Китай в това отношение.