Венера Урвенска

Слушам, някои се обиждат на селски кмет. Бàлами. Ей го, карам вече трети мандат и изобщо не мога да се оплача.

Преди 10 г., след едно злополучно падане на табла в полунощна доба, аз, разбира се, почерпих и, загубвайки баса, приех да се кандидатирам като независим кандидат за кмет. А то па куцо и сакато взе, че ме натовари с тази мисия. Нямам синя кръв, обаче вижте как и мен, като Клавдий, ме направиха император на париите.

И да ви кажа откровено, да, преди бяхме силно зависими от капризите на тоя и оня отгоре, но откакто почнахме сами да си точим от европейските пари, знаеш к‘ви страхотни проектчета си реализирахме. Станал съм истински бизнес и арт инкубатор.

Нагиздих си мегдана (площада) в селото, джадето (булеварда) към него и калето (крепостта) над него и си ни се получи супер. Не съм ли ви казвал? Ооо! Ние се превърнахме в уникален резерват на антично изкуство. Моята гордост е „Бел вю парк“ в старите лозя (изкоренихме ги) над село Урвене. Печен съм, нали? Махам порока (лозето), слагам добродетелта (изкуството).

Имам си лично аз едно каменарско цехче, значи то ми бълва толкова продукция, че мога по главния път на всеки километър двустранно да заредя със статуи на митични и библейски герои. И в парка съм натурил едни херкулесовци, едни ахиловци, едни давидовци.

Отделно вкарах и класическото голо тяло вече и като официална тематика в нашето селско ежедневие. За сбора лани тържествено открихме статуя на Венера Милоска на сами площада пред кметството. Духовата ни музика украси мероприятието. Старчоците много се умилиха и се щракваха всички с богинята, обгърнали талията й. Станахме известни по всичките Балкани. Приехме даже една братска делегация от остров Милос. Затрогнали се хората, викат ми свате, щото уж Венера ни била сродила, като надонесоха ония ти ми дарове, а аз с к‘во да се отчета, като нищо не произвеждаме – със сини сливи афъски, миналогодишна реколта, артисали в мазата на баба Силва.

Знаете, че с Белле арте се занимават малко мъже, а повечето ми познати даже сериозно твърдят, че съм комай единственият кмет, светнат по въпроса. Прасковия Андреевна, психологът от клиниката в областния диспансер например ме четка, че само аз съм човекът, който би могъл, ако рече, да накара камъкът да проговори. Старая се.

С Прасковия си сътрудничим значи от самото начало твърде взаимноизгодно. През цялата ми служба ми цери депресията и постдепресивния стрес. А освен това е основният клиент за древногръцките ни колони от цеха.

(Те са ми дорийски стил, като най-прости за изпълнение, въпреки че и при тях има едни канелюри (жлебове), дето озорват моите майстори и те ги дълбаят урболешката, та ме излагат.) Щото Прасковия го изграе посредник и ги изнася за егейска Турция.

(Навзезе тя вече в дълбоките води, от което и аз покрай нея създавам препитание в моето подопечно село.)

Там ги редят по протежение на безкрайните си крайбрежни алеи. Сега вече искали да акцентират някъде и с реплики на античните статуи и Прасковия взе да ми поръчва още по-широк асортимент от древногръцката класика. Лошото е, че не се ориентира в мащаба и дава заявките си едно към гьотере. Та затова за една специална поръчка от Принцовите острови направихме твърде несъвършени реплики на Дискохвъргача и на Копиеносеца, ще умра от неудобство.

Но не само с музика и скулптура се прочухме при моето кметуване. Имаме си и славна ловна дружинка и добри препаратори.

Миналата седмица ми пуснаха заявка за квартал Фенербахче препариран кафяв мечок, клиентът чел в интернет, че единствено в България сме били имали все още тилилейски гори и породисти екземпляри, което ви е ясно, че е чиста контрадезинформация.

Вика: „Ама вие в Урвене верно ли немате вече гори?“  Викам: „Имахме, но предходният колега ги опоска, та за мен останаха само магарешките бодили.“

Тя вика: „Ако, не се самосъжалявай, прави мед от бодил и ще го шитнем заедно на китайския пазар.“

„Да де. Ма мечок отде да изпиша?“

„Нямате ли сбутан някой в някоя запусната резиденция от бай Тошово време.“

„Опаа, мож да има, знаеш ли, требва да проверим“

И открих, ей, открих, даже с диплом. Ще стане далаверката.

Ей тъй върви светът. Караме я по устав, правилото ми е да не го нарушавам чрезвичайно често.

Успоредно с това ровя из архивите и пренаписвам историята на моето село, вече с демократична трактовка. Много наслоения има, тези авгиеви обори не могат се изчисти тук за някакви си 3-4 мандата, а аз няма да векувам на поста, я.

Затова съм разлепил съобщения, който каквото е запазил след колективната ни амнезия, да предостави за общо ползуване. Трябва да си изфабрикуваме заедно едно сносно порт фолио и да го пуснем в циркулация на всички белле-арт панаири.

Не може да се презентираме вечно само с праз, требе си и арт.

Уточнявам, да не стане някое неприятно недоразумение: Праксител и Мирон са от моята каменоделна; Скопас, Фидий, Лизип и всякакви други са от конкуренцията, не им се връзвайте.

А ако видите в нета снимки на наша Венера, само тя е с хипотетична реставрация на едната ръка – с ябълката. Онази де, на раздора, дето Парис й връчил като победителка.

С това изобщо не вещая нова троянска война, (иначе ще ме карате да ви изработваме и троянски кон), искам само да ви демонстрирам колко напред сме с материала. Даже в един Лувър Венера е без ръце!

Виждате на какъв кмет, а не на куц кон, сте се доверили!

Иначе при нас стана традиция, кой отдето мине, да погали Богинята по сандалите, та пак да се върне.

Айде не всички, една десета от туристопотока да се върне, ще си направим Урвене истинска столица на белле-арта.

А вярвам, че в аналите ще пише кой го е възродил. Аз, Клавдий!

Впрочем, никога не подценявайте селския кмет, и той, като селският бик, е незаменим.

Опа, като казах бик, една бронзова бича статуя Ви посреща още на табелата на Урвене. Да не се стреснете? Тя не символизира отминалата Епоха на Телеца, древните достатъчно са я славели, а собствената ни оплодителната мощ!

Някои й викат потентност (от лат. potere – мога), но ние не се хвалим само с потенциал, а с истински реализации.

Абе не кмет, а дю шеш!

Лека нощ, ако в съня ви Венера се роди от морската пяна, утре почерпете, аз ви вкарах тази проекция в дясното мозъчно полукълбо. Редно си е!

На картинката: Измамникът в европейското семейство (става дума за Гърция, разбира се, ние сме непорочни)

Автор : Ивелин Любенов