За новите учебни програми по БЕЛ - без истерични вопли и патриотарски призиви

Предложените промени на Министерството на образованието в учебните планове по литаратура предизвикаха вълна от разнопосочни коментари в социалните мрежи, сред учители и родители. Проектът предлага "История славянобългарска" да отпадне от учебника за 6 клас и да се помести в учебника за 9 клас. Вместо това шестокласниците ще четат "Робинзон Крузо". Измененията обаче предизвикаха остри дискусии. Потърсихме за коментар Елена Лалева от Благоевград, която има над 38 години трудов стаж като преподавател по литература

Държавните образователни изисквания за прогимназиалния етап задължават обучаващите и обучаваните да се стремят към определени крайни резултати. Това означава, че във всеки клас на прогимназията определени теми от учебното съдържание се свързват с изпълнението на дадено изискване, но цялостното постигане на стандарта става в края на последния клас на прогимназиалния етап.

Досега Държавните образователни изисквания предвиждаха учениците в 6 и 8 клас да :“ Разбират основните ценности на родовия свят, осъзнават общото и устойчивото в моралните ценности на рода независимо от промените в социалното и битовото устройство на живота. Коментират валидността на тези морални принципи при разглеждане на художествени творби.“

Новите програми за тези два класа не го обезпечават в достатъчна степен, като в същото време тази за VІІІ няма как да надгражда компетентностите чрез проблематизирането на отношението родови – личностни ценности, като се имат предвид новите произведения.

Постигането на стандарт : „Осмисля основните ценности на националната общност и ги открива в изучаваните произведения“ също  беше предвидено да се осъществи в VІ и VІІІ клас. Неговото осигуряване също може да се прецени като проблематично, защото понятията “национално” (“национална общност”, “национална принадлежност”), “родно” и “българско” (“български свят”) се осъществяват през българската литература, която вече ще присъства с много по-малко произведения. Освен че води до идентификация на “изграждането и утвърждаването на съзнанието за национална принадлежност” като интегриране в “българския свят”, подобно отъждествяване е неадекватно и в отношение към българската литература, която именно случва разподобяването на “родното” и “българското”. Явно тези стандарти трябва да бъдат променени. Тенденцията е различните компетентности да имат по-практическа насоченост, много по-сложна и несъответстваща на възрастта, възможностите и опита на децата. За справка – публикуваните програми. Какво ли имат предвид авторите на програмите, когато са написали:“ учениците трябва да съпоставят ценности и норми, проблеми и конфликти и да ОЦЕНЯВАТ СПЕЦИФИЧНИ НАЧИНИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ!?

Какво всъщност предлагат новите програми?

Досега програмата за 8 клас по БЕЛ включваше авторите и произведенията, които се изучават и в 12 клас! Парадоксално беше, че имаше случаи, при които те съвпадаха и по време. А още по-парадоксално е, че някои от задачите, въпросите и интерпретациите в 8 клас се доближават по трудност и дори надминават тези в 12 клас. Вапцаров се изучаваше в 8 клас с "Песен за човека", а Смирненски със " Зимни вечери". Същите творби са акцент и в 12 клас. Проблемът в 8 клас не е тяхното отпадане, а "слизането" на  Литературата на Античността, Средновековието и Ренесанса в този клас. И то с не най-подходящите творби и с необяснима логика на някои от стандартите.

Най-кардинални промените по литература  са именно тук - програмата няма нищо общо със старата. Съвременната българска литература, която сега е представена от творби като "Песен за човека" (Н. Вапцаров), "Тихият пролетен дъжд" (Н. Лилиев), "Жена" (Бл. Димитрова), "Крадецът на праскови"(Ем. Станев) и др., е изцяло премахната. Това е добро решение, но за сметка на това 14-годишните ще учат старогръцка митология - гръцките митове за Едип, Прометей, "Илиада" (Омир), "Антигона" (Софокъл), които сега се учат в девети клас. Добавя се и произведението "Любов" (Сафо). Защо се преместват точно тези произведения от IX клас, а не например "Едип цар", не е ясно. По същия начин е загадка защо от IХ в VIII слизат "Азбучна молитва" (К. Преславски) и "За буквите" (Ч. Храбър), но не например "Шестоднев" на Йоан Екзарх или пък "Беседа против богомилите" на Презвитер Козма. Какви са критериите, по които е извършен подборът  не е ясно.

В програмата по литература за осми клас влизат още и отделни части от "Декамерон" (Бокачо) и "Дон Кихот" (Сервантес), които по принцип се учат целите в X клас. Шекспировият "Хамлет" също слиза от Х в VIII клас. Тук по същия начин възниква въпросът защо например пък "Тартюф" не е преместен в VIII от Х клас. Програмата за 8 клас става трудна, съчетава три литератури – на Античността, Средновековието и Ренесанса. Не се знае какво ще се изучава в 10 клас, за да се потърси логиката. Съмнявам се, че този материал ще бъде достатъчно интересен за учениците. Имам опасения, че още в този клас те ще намразят литературата, ако вече не се е случило в 6 клас или преди това. Изучаването на литературни произведения не трябва да се превръща в инструмент на мъчение за учениците. То трябва да бъде удоволствие, да се превърне в осъзната необходимост, да възпитава естетически вкус. Не бива да забравяме, че:

Литературата възпитава личности и изгражда характери!

Обучението по литература в VI клас е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с литературата и с изграждането на литературни и социокултурни компетентности на ученика. Като задължителни за изучаване се предлагат шест текста от български автори и пет – от световната литература, които са създавани в различни литературни епохи, и така се цели постигане на равноправен диалог между националната и другите култури.

Очакваните резултати в областта на социокултурните компетентности са свързани с разчитането на художествените произведения като интерпретиращи от различни гледни точки норми, ценности, проблеми, конфликти, характерни и за съвременната епоха, както и съотнасянето им с непосредствения жизнен опит на ученика, а също и с отношенията автор – текст – читател. Само че аз съм ПРОТИВ формулиране на литературни компетентности, които са по–скоро за филологическа специалност в университет, но не са за децато то шести или осми клас. Аз съм за ясно формулирани цели на обучението по БЕЛ, почиващи върху здравия разум, и за свободата  на учителите да избират как да постигат тези цели.

Предлаганата програмата по литература за VI клас е с по-малко български произведения. Познати на всички творби като "Хубава си, моя горо", "Къде си, вярна, ти любов народна", "Вятър ечи, Балкан стене", както и встъпителната част на "История славянобългарска" отпадат за сметк, например на "Моето семейство и други животни" (Дж. Даръл) и "Робинзон Крузо" (Д. Дефо), който фигурира в програмата за десети клас. Остават "Косачи" на Елин Пелин, "Серафим" на Йордан Йовков, отделни глави от "Под игото" и др., макар че не е ясно какво става с други произведения от сегашната програма.  Това доведе до много гневни коментари в социалните мрежи, медиите и в училищата.

Мисля, че включването на нови интересни и подходящи за възрастта книги като "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл и "Робинзон Крузо" е правилен подход. Нали обучението по литература все пак на първо място цели да научи децата да четат, да разбират прочетеното и да се забавляват. А не да е патриотичен курс за изучаване на стари и досадно-поучителни дидактични текстове. И това да продължава до безкрай, само защото учителите вече имат готови разработени уроци по старите произведения и не желаят да се подготвят за новите. Има си време и за досадно-поучителните текстове, особено тези от старобългарската литература в 10-12 клас или в университетите, може би. Макар че кой знае, с „подходящи“ преподаватели, преподавани по „подходящ начин“ и гарнирани с въпроса, който винаги ме е ужасявал: "Какво е искал да каже авторът", е възможно и забавните приключения на Джералд Даръл и Робинзон Крузо да се превърнат в досадни и омразни за децата.

Но и тук в новата учебна програма има смущаващи моменти.

При хуманитарната подготовка на преден план излиза потребността от получаване от учениците на по-висока култура, по-големи способности за мислене, сравняване, анализ и оценка на различни природни и социални ситуации. А това не може да се постигне с обеднена и профанизирана общообразователна подготовка в резултат на недобре осмислени и създадени програми.

Смятам, че моделът на програмите е сбъркан. Логиката се губи. Стандартите са ненужно усложнени.

Децата още не знаят къде се намират и какво правят в училище, а родителите не са наясно за възможностите на децата да работят по интереси и за бъдещите им предпочитания. Отвращението на децата от нещо, което не харесват и не разбират, може да се окаже пагубно.

Литературните текстове в 6 клас, които се предлагат като нови или остават, също не са са най-подходящи за възрастта на децата! Ако чрез "Косачи" ще се обяснява понятието" пейзаж", то има по-силни произведения на Елин Пелин в това отношение, например „ Напаст божия“, а обяснението на мотивацията на героя Лазо в този разказ е малко трудна за изясняване на децата. Разказът не бива да се опростява. Подреждането на творбите е доста хаотично. Разглеждането само на по една глава от произведенията на Бранислав Нушич и Джералд Даръл, заедно с "Малкият Принц" и „Принцът и просякът" съвсем ще обърка учениците. Имам чувството, че авторите на програмата не са схванали много точно идеите и внушенията на някои от тези творби, не са наясно, че това са по-скоро "приказки за възрастни! А като прибавим и основната задача по български език - учениците да се научат да извличат и обработват информация от научна статия, то нещата съвсем "загрубяват" и се усложняват.

Не мога да се съглася, че всички произведения са достъпни и интересни за децата. Определено "Робинзон Крузо", "Серафим", стихотворенията на Вазов и Смирненски ще бъдат по-интересни и по-добре възприети от "Художник", "Автобиографията" на Нушич и  „Малкият принц“, който има своето място в българското училище, но не в 6 клас.  Ханчев има две стихотворения с едно и също заглавие "Художник". И двете не са подходящи за шестокласници. Едното е за деца от 3 клас, а другото за ученици от 10 или 11 клас.

"История славянобългарска" на Паисий Хилендарски не изпада от учебното съдържание, а се премества от 10  в 9-ти клас. Това също звучи нелогично, при положение, че останалата възрожденска литература ще се изучава в 10 клас.

По думите на Ваня Кастрева новата учебна програма предвижда 60% от учебната програма да е отделена за упражнения и тестове, както и свободно избираеми автори и произведения. По този начин за първи път не се "препуска през материала", а се дава възможност на учителите да проявят творчество и да подберат свободноизбирателни автори, които да са интересни и подходящи за учениците им. Дали това ще се случи, ще видим.

Не мога да се съглася и с твърдението на зам.-министърката, че новата програма се стреми да редуцира академичността, за да даде възможност на учителя да избере допълнителните произведения, в зависимост от интересите на учениците си. Да се постигне това е необходимо написването и на нови учебници, и промяна на стила, и поставяне на нови Държавни  образователни изисквания, съобразени с възрастта на учениците и съдържанието на програмите. Не на последно място уеднаквяване на нормативите по БЕЛ в различните училища - СОУ, професионални гимназии, профилирани гимназии и др.

МОН публикува новите програми, без да сметне за нужно да ги мотивира. За момента може само да се гадае дали конкретно произведение слиза в по-долен клас, качва се в по-горен, или пък изцяло отпада от учебните програми. Цялостната логика убягва и поради факта, че не се знае какво ще съдържат програмите за другите класове.

По повод на развихрилата се дискусия за промяната на учебните програми по БЕЛ прочетох много немотивирани, грубо-патриоторски призиви, истерични вопли, сълзливи споделяния, отрицания на управляващите, обвинения в национално предателство и пр. И не мога да се отърва от усещането, че даже учители по БЕЛ не познават учебните програми за целия курс на обучение и това ги кара да изпадат в конфузно положение. Тези знакови произведения, за които се твърди, че отпадат, всъщност се изучават в часовете по възрожденска литература в 10 клас. Не мога да приема и мнението на Цеца Петрова, Учител по БЕЛ в 119 училище в София, което е крайно. Няма гавра с българската литература.  Има недобре обмислени промени, но това може да се промени. Нали затова програмите са публикувани за обсъждане!?

Прочетох едно много интересно изказване на Емил Първанов и споделям част от написаното от него.

"Хиляди мнения изчетох по повод историята на Паисий Хилендарски, тук и в пресата. Повечето гневни, недоволни, но сиво-бели, еднопосочни и неаргументирани. След малко по-задълбочен разговор с недоволстващите установих, че огромен процент от тях нито са чели това писание, нито пък могат да определят времето , в което е създадено.

Отговорът им обикновено е : "По време на турското "робство" някъде" и толкова.

Хората изпитват някакъв дълбоко вкоренен, атавистичен страх от това, че произведението не е залегнало в учебниците, но попиташ ли ги от какво се страхуват, отговарят с общи фрази, клишета и мъглива аргументация. На всички недоволстващи зададох едни и същи два въпроса.

"Какво е оригиналното заглавие на произведението" и "Към кого се обръща инокът Паисий с думите : "О не разумний и Юроде...." и защо "Юроде" в оригинала е с главна буква, кой е юрода. Отговорите ги няма в Уикито и Гугъл. Излишно е да казвам, че нито един от тях нямаше отговор.

Иначе всички го бяха учили по история или литература и се страхуваха, че децата им няма да го изучават и това било пагубно за българщината. С две думи и децата им няма да го прочетат и няма да имат отговори на същите въпроси. Към това нямам какво да добавя!

Автор: Елена Лалева