Игра за президентския трон - представлението обещава да бъде интересно

Тазгодишната гонка за президентския пост се очертава да бъде много интересна. За първи път в съвременната Българска история кандидатите са равностойни и по своему интересни личности. По-надолу ще се опитам да дам мнение за всички по-стойностни проекткандидати и техните шансове в предстоящите избори.

Разбира се, трябва да се почне с президента Росен Плевнелиев. Той обяви, че няма да се кандидатира, но това все още не е съвсем сигурно. Причината е, че Плевнелиев е кандидатурата, на която залагат американците. Те ще положат титанични усилия да променят мнението на сегашния президент. Ако това стане, то можем да бъдем почти сигурни, че с всички сили и средства, играчите които ще са зад него, ще спечелят и Пленелиев ще направи дубъл. Много добре си спомняме балотажа му с Калфин преди 4 години. Основната причина да мисля, че това, може би, ще се случи са събитията в съседна Турция и вероятността да се наложи България да стане стълб на Югоизточния фланг на НАТО след евентуалното излизане на Анкара от Северноатлантическия алианс.

Симеон Сакскобургготски е другата кандидатура, която е много силна. Тук въобще не трябва да се съмняваме, че неговите 79 години ще му попречат да атакува успешно президентския пост в България. Той е добър играч и хората все още помнят, че през неговото управление политическото противопоставяне и напрежение бе сведено до нула. Обвиненията за разни имоти и сечене на гори са твърде плоски, за да издържат пред по-голямата част от избирателите. Те отдавна искат спокойствие и просперитет. Трябва да признаем ,че името на Симеон II вдъхва именно това. Една от малкото му грешки бе допускането на ДПС до властта, но това се случи не без помощта на Иван Костов и десните, които не припознаха тогава Царя и той бе принуден да създаде правителство с хората на Доган. Ако БСП или ГЕРБ извадят от ръкава си тази кандидатура, то те ще могат да се надяват на успех в предстоящите избори.

Министър-председателят Бойко Борисов. Една харизматична личност, която също може да реши да се включи в това интересно състезание. Основната дилема у него е какво ще се случи с партията ГЕРБ, ако той влезе триумфално на „Дондуков” 2. Съвсем ясно е, че в ГЕРБ дебнат и чакат своя звезден час няколко акули, които биха отдалечили партията от президентството, ако Борисов спечели. Това обаче не трябва да притеснява сегашния и лидер, защото той носи със себе си всяко бъдещо партийно строителство и това никой не може да му го отнеме. Всички знаят, какво се случи с НДСВ. Вторият проблем за така властната натура на Борисов е орязаните от Конституцията правомощия на президента. Ние не сме президентска република, а това е доста дразнещо за него самия. В близко бъдеще едва ли ще бъдат променени законите, за да се случи това, което би желал той. На него самия му допада оперативната дейност и светлината на прожекторите. Ставайки обаче, евентуално, президент тези неща ще са доста под неговите желания и очаквания. Силна кандидатура, която може да измести почти всички останали. От ГЕРБ обаче знаят за драстично падналия им рейтинг в последно време и трябва бързо да се преборят с този проблем..Всички останали кандидатури като Цецка Цачева, Димитър Николов/кметът на Бургас/, Томислав Дончев означават провал.

Време е за шоу, време е за чалга, време е за Слави Трифонов! Поредният „Крали Марко”, който ще се опита да влезе в ролята на „Спасителя”. До сега няколко подобни се пробваха с променлив успех. Някои запомнихме, а други забравихме/като Бареков/. Има някакво раздвояване на личността в този чалга-певец. Той е един в своите предавания, където повечето пъти е усмихнат и ведър, докато в интервютата си прави впечатление на дълбоко депресиран с тежък характер и съвсем друг речник човек. На хората в края на краищата им се ще да разберат кой е Слави Трифонов?! Дали той е онзи бодряга, както в шоуто му или е човек ,който крие тъмни тайни, гледайки страшно в камерата по време на интервю от което ни побиват тръпки. Да не говорим за тежкия провинциализъм, който лъха отвсякъде, започващ от неразбираемото „За мен е чест!” и завършващо с оттеглянето му с мотор от сцената, на която току-що е пял. Две неща са сигурни в цялата тази дандания – първо, хората ще изкярат безплатни чалга-концерти. Второ, анахронизмът в тази кандидатура  ще изиграе лоша шега на участващите в нея.

Президентът Георги Първанов и Ивайло Калфин са класически пример за атавистичен белег в политиката. Справката в интернет показва значението на този термин и той е - връщане към нещо отживяло, примитивно. Тези двамата могат да бъдат излъчени като кандидати на лявата част на политическия спектър, като с основание ще предизвикат неодобрението на огромна част от симпатизантите на БСП. Това ще бъде доста опасно, предвид тяхното гласуване. Може в последния момент в плен на негативизма те да предпочетат нещо друго. Мога да твърдя, че това ще се случи и провалът е вързан в кърпа за тези, които ще предложат тези кандидатури. Предателството трудно се преглъща. Още повече, че Първанов ще се запомни само с нищоправене по време на двата негови мандата. А йезуитското и не съвсем одобряващото отношение към НАТО на Първанов съвсем не се нрави на нашите съюзници и както се казва:  цялото начинание ще е causa perduta. За да се надяват на някакъв частичен успех левите просто трябва да надскочат себе си с някаква съвсем различна кандидатура. Това обаче на този етап ще е непосилно за Корнелия and Co. Твърде много са невидимите и видимите взаимовръзки в БСП..

Реформаторският блок е пълна скръб, който спокойно може да вземе за партиен герб - орел, рак и щука. Те са ми лично разочарование. Моето, а и на много хора желание е от тези среди да имаме силна личност, която да може поне да иде на балотаж. От сега е ясно, че набедените десни в България ще се провалят с гръм и трясък на предстоящите президентски избори. Това е така, защото те са по-скоро „либерали”, от колкото „десни”, което силно им пречи да намерят себе си. И тук се наблюдава някакво раздвояване на личността, което в случая е пагубно. Има и още една причина Реформаторският блок да е толкова слаб и тя е българската система „много вожд, малко индианец”. Въпреки всички тези негативи, аз съм склонен да им подскажа печелившия ход. Просто трябва „много вожд” да отидат в Балчик и там да потърсят дали случайно наоколо не живее известен драматург, сценарист, поет и писател. И ако местните възкликнат  : Ама разбира се, вие питате за Стефан Цанев, въобще да не се помайват, а да молят човека да бъде техен кандидат.

Забравих, понеже тук става въпрос и за ДСБ, а там, както знаем, един се показва, ама друг командва. Направо, без да се помайват, нека си кандидатират Иван Костов.  Много ми се ругае този човек, а в последно време нямам тази възможност, защото не го виждам. Като мен мислят доста хора, а „Глас народен-глас Божи!”. Пък и така ще е по-интересно. 

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и адвокат Явор Нотев са обявената вече кандидатура от Инициативен комитет. Със сигурност България има нужда от хора като тях,  които могат да казват „Не“ на европейски институции и партньори, когато това е в полза на България. Българите не на шега са уплашени и имат огромна нужда от патриотизъм и неподправено родолюбие. Удачен избор за хора от десния и левия политически спектър особено при стигане на големия финал. За да се надяват на тази победа те трябва да започнат да говорят за икономиката на страната и начини за подкрепа на българския бизнес, който в момента е опрян до стената. Всяка тяхна втора дума трябва да е за драстичното увеличаване на работните места в България и начините, по които това може да се случи.

Предстоят ни, може би, най-интересните и най-важни президентски избори за България. Всички ние ще участваме в това представление със своите виждания, илюзии, желания и действия. Някои ще се осъществят, а други не. Нека обаче продължим напред, вярвайки в доброто бъдеще на страната си!

Автор: Георги Македонски