По-сигурна ли стана Европа след инсталирането на ПРО в Румъния

По средата на миналия месец във военната база Девеселу в Румъния на бойно дежурство застъпиха 24 системи ПРО на американците. На следващия ден Путин заяви -  „САЩ не могат да ни измамят със своите заявления за отбранителния характер на тези системи! Тук става въпрос за изнесени части на ядрения потенциал на Вашингтон в периферията/ в страните на Източна Европа/”. След това руският президент обеща, че ще има адекватни мерки за възникналата нова опасност за Русия.

Тук трябва да се каже, че подобна ПРО-база бе започната да се строи и в Полша. Американците веднага обявиха, че тези нови противоракетни системи са безобидни и че няма причини за безпокойство от страна на Русия, след като тези системи са насочени например да предотвратят ракетно нападение на Иран срещу Европа...Е, след това изказване на нашите съюзници, аз съм спокоен относно отговора на тъмните намерения от страни като Иран, Ислямска държава, Сирия, талибаните и т.н. Дори съм леко развеселен с елемент на нервност...Винаги така става, когато някой реши, че съм много или средно тъп и се опитва да ми разправя небивалици.

 От опит знам, че руският президент много рядко се изказва толкова остро по повод някакъв проблем. Путин ясно намекна, че правителствата от Източна Европа, които предоставят свои бази за ПРО, превръщат държавите си в потенциални мишени за руски военни удари. Действията на САЩ са охарактеризирани като нарушение на Договора за ракетите със среден и малък радиус на действие от 1987 година.  Тук трябва да се постави въпросът – какво толкова разтревожи Русия, разполагането на американските ПРО в Румъния и Полша? Системата Aegis/Иджис-Егида-щитът на Зевс/ представлява многофункционална бойна информационно-управляваща система (МБИУС), състояща се от интегрирана мрежа от сензори и компютри, както и от ударно-бойни средства във вид на ракети-прехващачи от първо поколение Standard missile 2 (SM-2) и по-усъвършенстваните Standard missile 3 (SM-3), чийто старт се произвежда с помощта на универсални вертикални пускови системи Мк 41.

Наземните комплекси системи „Иджис”, които са основата на американските ПРО в Европа, всъщност са голяма заплаха за Москва.  От една страна Русия разполага с над седем хиляди ядрени бойни глави. От друга, при война тези ракети и бомби трябва да стигнат до противника чрез някакви системи за изстрелване като самолети, подводници, стационарни ракетни шахти и влекачи-ракетоносци.

Руснаците разполагат с 877 такива системи, с около три хиляди и двеста бойни заряда. Половината от тази мощ се пада на самолети и подводници. Сега внимавайте, за да разберете за какво пиша тук! Например, ако САЩ се опитат да нанесат внезапен обезоръжаващ удар срещу Русия в определена ситуация трябва да е ясно, че не всеки руски боен самолет, носител на ядрени ракети, ще има късмета да излети и не всеки излетял ще достигне до района на пуска на ракетите си.

Същото може да се каже и за руските подводници. Положението е аналогично. Като допълнение може да се каже, че руснаците в момента разполагат с десетина подводници с балистични ракети. Военноморският флот на Америка няма да има кой знае какви затруднения при унищожаването на тези субмарини. По този начин единствено гарантирани ответни възпиращи ядрени удари срещу САЩ се осигуряват от руските  наземни пускови установки на междуконтиненталните балистически ракети.   Точно към тях са насочени американските ПРО. Приближаването на системата „Иджис” към руските граници  ще позволи на американците да прихващат балистичните ракети в най-уязвимия им момент, когато те са в началото на тяхната траектория и още не са набрали скорост.

Освен това „Иджис” е универсална система, способна да управлява както противоракети, така и крилати ракети „Томахоук”, които са носители на ядрено оръжие... През 80-те години „Томахавките” заедно със снетите от въоръжение „Пършинги” можеха да стигнат през Полша и Румъния в СССР до Урал за има–няма от 5 до 8 минути. Именно в това се крие голямата опасност. В такива условия няма много време за оценка на ситуацията и консултации-всичко може да се квалифицира, като  ядрена атака.

Москва няма да има време да уточни дали това срещу нея на екраните са ракети или природен феномен, метеорит, или ято гъски..И позабравеният от учебниците от едно време ядрен Апокалипсис може да се случи.   Това повишава риска от ядрен конфликт до нивото на 80-те години, което е много опасно. Бих добавил и близо до нас. Приближаването на десетки потенциални носители на ядрени заряди до руските граници с минимално време за полет до целта може да бъде оценено от Москва като заплаха за съществуването на Руската държава. По действащата сега военна доктрина се предвижда възможност за използване на ядрено оръжие, независимо от това дали е използвано такова против Руската Федерация. В доктрината става въпрос за ситуация, която се счита за агресия. В съвременния свят определенията „агресия” и „заплаха” са крайно разтегливи.  В тези условия ,колкото са по-близо предните позиции на опонентите ,толкова е по-малко времето за взимане на решение от политическото ръководство на страните в отговор на моментната ситуация. Колкото е по-малко времето толкова е по-голяма опасността от автоматичния военен сценарий..

Струва ли си всичко това?! И къде, по дяволите, са интелектуалците в този критичен момент?

Автор: Георги Петров