ЦСКА, БЛАГОДАРЯ! Няма титла, но има безгранична червена гордост!

ЦСКА, благодаря! Без никакви условности, от душа и сърце благодаря! За всичко, което направихте и за това, което не успяхте да постигнете, благодаря! Накарахте ме да се чувствам горд, както, надявам се, и всички други червени сърца!

Финалът на сезона в Първа лига донесе и радост, и тъга. Страхотен мач срещу „Левски” и безапелационна победа. Армейците играха като във филм на Куентин Тарантино, в който прецаканият герой хваща противника. Противник, който в същото време бе и лошият заради изиграния цирк в Разград срещу „Лудогорец”. И си навлече гнева на червените лъвове. Затова армейците излязоха на терена да „разкъсат” левскарите и го направиха като гладиатора на арената в едноименния филм. Сините така и не влязоха ментално в мача след разградския водевил, в който трябваше да играят, за да не... победят. Сякаш бяха излезли не да „хапят” и да победят, а да лазят, както бе в Разград. Защото това няма как да се излекува за 3-4 дни. Дотук с „Левски”, с организацията на зелените от Разград, със съдийството, с юношите, с липсата на фейрплей. Това са неща, които всеки нормален фен знае от години.

Да се върнем на ЦСКА! Един отбор, който е далеч от съвършенството и като играчи, и като стил на игра, и като треньор. И въпреки всичко това успя да достави толкова радост, съспенс и емоция на своите фенове. Защото, повярвайте, не е никак лесно да притиснеш „Лудогорец” до стената и това да продължи буквално до последната минута на първенството. За първи път от години разградчани не държаха съдбата в ръцете си два кръга преди финала. И видимо бяха смутени, уплашени, че при цялата нашенска система, която за тях е майка, а за останалите по-често е мащеха, може да не станат шампиони. Този „Лудогорец”, който все изтъква как ЦСКА взел само 1 точка от трите мача помежду им. Но точно в тези мачове армейците играха по-добре от лудогорци, особено в срещите в Разград. И с този си футбол помогнаха за връщането на феновете от сектор Г там, където им е мястото - на „Българска армия”.

Огромното достойнство на този армейски тим е раздаването докрай във всеки един мач. Никой не може да ги вини, че не са дали 100% от себе си. Разбира се, че този отобр е лимитиран, не може да се очакват чудеса от него. Но нима не е малко чудо точно този ЦСКА да постигне 11 поредни победи като гост и да постави рекорд с това си постижение. Пропаданията бяха в предишните два мача с „Левски”, но няма как винаги да си на върха на възможностите си.

Чудесно е да си фен на отбор, който играе честно! Защото футболът е най-великата игра само тогава, когато се играе честно! Дори красотата във футбола отстъпва на честността! Няма ли феърплей, няма ли честна игра, всичко отива по дяволите. А ЦСКА изигра абсолютно честно това първенство. Не знам дали бе сам срещу всички, но знам друго. След този сезон армейците са на върха в сърцата на своите фенове, а с поведението си на терена запалиха още червени сърца. Затова футболисти и фенове в последните мачове бяха като едно семейство, като един юмрук, който следващия сезон ще удря още по-силно своите съперници!

Знам, че има три много важни думи: любов, вяра и надежда. С времето научих, че има поне още три думи, които са ценни: прошка, честност и търпение. Защото как да обичаш, ако не си готов да простиш?! Как да вярваш, ако ти самият не си честен с хората около теб?! Как да се надяваш на нещо красиво и добро, ако не проявиш търпение?!

Така че нека дадем заслуженото на ЦСКА, а не да ги корим за изпусната титла, защото любовта ни към този отбор ни задължава да им простим грешките! Да продължим да вярваме в този велик с историята си и достоен с настоящето си отбор! Да не губим надеждата си, че рано или късно армейците ще са там, където най-много им отива – на върха! И да не забравяме, че загубите на любимия ни отбор ни правят по-силни, а победите му ни носят радост и гордост! Бъдете силни и горди, защото сте от ЦСКА!