Нокаутиран ЦСКА хвърли кърпата и като игра, и като отбор

Нокаутиран ЦСКА хвърли кърпата и като игра, и като отбор
Снимка: ФК ЦСКА

Знаете ли кога един футболен отбор е на дъното? Когато дори само един истински негов фен не може да се ядоса на поредната загуба. И същият този фен, какъвто съм аз, не чака просто мача на неговия любим ЦСКА да започне, а чака да види как и с колко ще падне. Точно така бе в петъчната вечер в двубоя срещу „Локомотив” в Пловдив. Но продукцията на червените надмина всичките ми очаквания. Няма как да е по-зле. Отбор армейците нямат. И нокаутираният тим хвърли кърпата, за да абдикира окончателно от битката за шампионската титла. А както е тръгнало, това може да стане и с Купата.

Никаква мотивация снощи, нула агресия, комични отигравания, чийто връх бяха двете центрирания на Вион, с които застреля някоя и друга птица, рееща се в небето над красивия Пловдив. Да споменем и грешните подавания, ръкомахането на ръцете, напрегнатите лица. Да, този отбор в този му вид е счупен отвсякъде. Да припомним и статистиката – в последните пет мача има само една победа с 1:0, в другите четири дори не вкара гол. Снощи пък ЦСКА изглеждаше много, много тъжно срещу тим, който бе инкасирал съвсем наскоро две загуби с внушителните резултати 0:4 и 1:5. Но с лекота успя да надиграе, надхитри, надбяга червените и си взе заслужена победа с 2:0.

В ЦСКА в същия този мач играчите сякаш бяха събрани от улицата минути преди началото на срещата. Никаква отборна игра, никакъв отборен дух. Срамно е такова представяне. Явно повечето от футболистите вече мислят за своя следващ клуб и въобще не им пука, че носят екипа на най-титулувания български футболен отбор. А останалите толкова ли си могат? Показваха повече преди зимната пауза. Тази пауза, която наставникът Стойчо Младенов очакваше като актьор Оскар, за да стегне тима и да надгради. Той все казваше през есента, че не е водил лятната подготовка на ЦСКА, като това често бе аргумент при някои слаби представяния на червените. Парадоксът е, че с подновяването на шампионата ЦСКА не прилича на себе си. В отбора отдавна няма лидер, който да поведе останалите. Явно това не може да стори и прочутият с опита си и с начина да мотивира своите футболисти старши-треньор. Видно е, че и двама от собствениците не успяха да накарат играчите да покажат повече – пред погледа на Гриша Ганчев и легендата Христо Стоичков червените футболисти с огромен късмет излъгаха „Берое” и биха с 1:0.

Да се върнем обаче на тъжното представяне на отбора снощи. Да започнем от стража Бусато. За мен сгреши и при двата гола заради грешното си позициониране. Фрапиращо бе местоположението му при втория гол на пловдивчани, защото и децата знаят, че в такава ситуация е длъжен да покрие близкия ъгъл. Турицов потича, поизмори се, може и да се е контузил, но не показа нищо „национално”. Кох се опитваше да командва защитата, но и той е неуверен, когато го няма Матай. За Лам мачът бе като тренировка – лежерно, кротко, накрая опита да асистира на противника за трети гол, но безуспешно, въпреки че се постара доста. Мазику няма нищо общо с есенното си представяне. Той вече е във Франция, където ще продължи кариерата. Напук на твърденията на наставника, че ще продължи да се радава на 100%. Снощи не направи нито едно влизане до аутлинията на противника. Като цяло за отбранителния вал – егати защитата, щом като позволява абсолютно сам играч на „Локомотив” да забие гол с глава след центриране, а на няколко пъти остави цели магистрали за нахлуване в наказателното поле на противниковите нападатели.

Стигаме и до двойката опорни халфове. Вион – тичане безкрай, ефективност нула. Затова сигурно Юга пък го караше на леко подтичване и на правене на фаулове край наказателното поле, въпреки че центриранията са проблем за отбора при отсъствието на Матай. Така точно стана и първият гол. Но това не попречи на французина да повтори упражнението по-късно. Варела? Дългото време на недоверие към него от Младенов сякаш съвсем го е извадило от релси. Направи няколко завъртания около оста си, пробва нещо като извеждащи подавания, веднъж дори уцели врата с удар от 17-18 метра. За Йомов това бе един от мачовете, в които се човек се чуди какво прави на дясното крило. С пълна сила демонстрира и колко ненаучен е да се защитава и да помага на Турицов. Баи пък бе като муха без глава, излишно задържане на топката, ненужно дриблиране, при което често даваше шанс за контраатаки на „Локомотив”. Футболист, който твърде много се пази и не влиза в тежки сблъсъци. Стигаме и до поредната „златна кокошка” за хазната на ЦСКА – до централния нападател Кайседо. За мен това е единственият футболист снощи, който даде каквото можа. А то няма как да е много, когато няма крила, няма плеймекър, които да го захранват с топки и да могат да използват двете му най-силни страни – играта с глава и взривния му старт и скорост. За резервите каквото и да напиша, все ще е малко. Разходиха фланелката на ЦСКА из стадиона в Пловдив, както и титулярите. Ще отворя само една скоба за взетите през зимата нападатели Гарсес и Морено от Южна Америка. Първият е резерва на резервите, а вторият не хваща ръка да е в разширения състав. Това казва всичко за надграждането през зимната пауза и за амбициите за шампионската титла на ЦСКА.

Стигаме и до старши-треньора. Нищо лично към г-н Стойчо Младенов. Но смятам, че след подобни мачове е видно, че на отбора не му пука за наставника. Защото с такава безобразна игра футболистите неминуемо го залагат на дузпата и има риск собствениците да го уволнят. Затова за мен няма нищо по-логично след снощния двубой Младенов да поеме отговорност и да подаде оставката си. За да покаже, че няма да търпи подобно поведение от играчите. Тя може да не бъде приета от ръководството, но е въпрос на морал и достойнство да я хвърли тази оставка. И да каже открито на футболистите, чене заиграят ли по-добре, той не вижда смисъл да е техен треньор. Не че ще дойде по-добър треньор от него. Проблемът е основно във футболистите, но когато те на практика предават с бездушието си своя наставник, за какво му е на Стойчо Младенов да е начело на този разбит отбор!? Не виждам как този отбор може да се събуди в сегашната ситуация. А само след три дни е мачът със „Славия” за Купата, това остана единственият възможен трофей за червените. Следващата неделя пък е дербито с вечния съперник „Левски”. Сините, които Станимир Стоилов пое в насипно състояние, но само няколко месеца тимът има облик и играе с настроение. Резултатите също са налице. През зимната пауза взеха няколко попълнения, които вдигнаха нивото на отбора. За разлика от взетите в ЦСКА. Така че не вярвам с вълшебна пръчка да се оправят нещата за броени дни при червените. Защото в поредица от мачове няма и помен от прословутия армейски дух. Дано ме опровергаят. Но жалко за всички тези тъжни и безлични мачове, с които вдигнаха кръвното на хиляди армейски привърженици, които някак започнаха да приемат за нормално нещо загубите и неадекватното поведение на футболистите. Тези играчи успяха с огромна лекота да зачеркнат всички красиви моменти, които ни поднесоха през есента – победите срещу „Осиек”, „Виктория”-Пилзен и „Лудогорец”. Дано не си останем само със спомена за хубавите игри и успешните резултати. Успокоявам се от думите на песимиста, че от това по-лошо не може да стане. Но се стряскам от мнението на оптимиста: Може, може…

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини