Защо Операта стана само брошка в ревера на културата в Благоевград

Близо месец не спират новините, коментарите, приказките и откровените слухове за Камерна опера-Благоевград. Разбира се, както често се случва в подобни казуси, веднага се намериха и защитници, и противници на този уникален културен институт. Първите се обявиха против всякакви реформи и съкращения в щата. Вторите пък смятат, че само с промени ще се даде нов живот на тази все по-тиха с течение на времето музикална институция, макар че по презумция би трябвало да е доста шумна. Не мина и без използването на темата като „политическа дъвка”, която всеки „дъвче” както си иска. Но много от направените „балони”, рано или късно, ще се „спукат”… 

Публикуваме този текст с идеята да не даваме оценки, защото тук цветовете не са нито само сиво, нито само бяло и черно, а палитрата е с повече цветове от тези на дъгата. Няма и да съдим никого, защото нито сме съд, нито имаме каквото и да е право да определяме професионалното битие на когото и да било.

Нека обаче да се върнем повече от 40 години назад във времето. Архивите сочат, че Камерна опера-Благоевград се създава през 70-те години на миналия век. Целта на тогавашните властимащи от БКП е тя да задоволи културните потребности на един бъдещ 150-хиляден Благоевград, както и на целия Пирински край. Другата основна задача с възникването на тази и други културни институции по онова време е да се осигури културна автономия на региона, да се скъса с натрапеното десетилетия по-рано „македонско” минало на Пиринско. Не е за подценяване и желанието на партията да отговори подобаващо на случващото се в македонската столица Скопие под диктовката на Сърбия, където също се създават куп културни институти. Не е случайно, че в този период от време се появяват в града ни Радио-телевизионния център, Младежкия дом и още няколко подобни институции в Благоевград.

Трябва да се знае, че първоначално финансирането на Камерна опера е изцяло държавно. Когато министър на културата е Емма Москова /1997-2001 г./, при мандата на ОДС, министерството се освобождава от финансовата отговорност към културните институти в Благоевград – Ансамбъл „Пирин”, Куклен театър, Камерна опера. По онова време все още общинските бюджети се формират и от данъците на гражданите и предприятията. И не е чак такъв голям проблем да се поеме издръжката на тези ведомства.

Идеята за появата на различни културни институти у нас е те да провеждат национална политика за култура в определен регион. Те трябва да представят творчеството си на хората във всички общини. Иде реч за културен феномен, който е добре да получава солидарна издръжка от всички 14 общини, естествено, с различна тежест за всяка от тях. Това обаче никога не се случва. Финансирането тежи само на бюджета на община Благоевград.  Държавата не дава и лев за Камерна опера, а за която и да е община е трудно да поддържа на супер ниво културата само от местни данъци и такси.

Трансформацията на Камерна опера в симфоничен оркестър е обмисляна от кметската управа още преди 15 години. Няма управник, който да не е мислил да има само музиканти, а солистите да се канят за публичните изяви. Не са направили намаляването на щатния персонал заради децата на града.

„Едно дете да има талант, трябваше да има къде да се реализира в Благоевград, а не да напусне града ни. Сума от 250 000-300 000 лева не е огромен проблем за общината и в момента. Но с тези пари може 1-2 пъти всеки месец да се кани Софийска опера да изнася концерти тук. А нивото там е друго”, коментират бивши общински експерти. Признаваме, че няма как да не се съгласим с тази теза.

За тях, а и не само за тях, не е тайна, че голяма част от състава на Камерна опера-Благоевград има и други ангажименти. Защото трудно човек ще може да се издържа само със заплатата от общината. Често творци вземат максимално допустимия неплатен отпуск по закон, за да участват в изяви в страната и чужбина с други формации. Идват в града само за концерти и за някоя и друга репетиция. Тук обаче им тече трудов стаж, имат и заплата, която не е голяма, но е сигурен доход.  

Няма как да не зададем няколко въпроса.

Колко от работещите в Камерна опера са с постоянен адрес в Благоевград и живеят в града?

Колко са неплатените отпуски на година?

Знаем и за парадокс отпреди повече от десетина години. Тогава е плащана заплатата на една от солистките по пощенски запис, тя не искала да се разкарва от София до нашия град дори да си вземе парите!?

Парите, без значение точно колко са, се дават, но насреща каква продукция има?

Има ли обществена потребност от Камерна опера?

Благоевградчани, тук броим и общинските съветници, колко пъти са били на опера в нашето читалище?

Колко от децата на града са запалени по класиката и оперното изкуство? Отговорите оставяме на всеки от вас.

Най-големият въпрос обаче е следният: А сега накъде?

Една от идеите на специалисти за бъдещето на Камерна опера е да мине отново под шапката на Министерството на културата и да се издържа с държавни средства. Общината може да предостави безвъзмездно базата в читалището. Културният институт ще мине на държавна издръжка, както е било и преди. Защото става въпрос за национална културна политика, а нито Благоевград е случаен град, нито Пиринският край. За да стане това, трябва да се иска мнението на Министерството на културата. В момента с парите само на благоевградчани се провежда национална културна политика, добра или лоша, няма значение.

Друг вариант е да се направи едно обединение и да се създаде обща културна структура между Драматичен театър, Куклен театър и Камерна опера. По този начин ще функционира сериозна сценична институция. Бюджетът почти ще се запази, защото ще се намали само част от администрацията и обслужващия персонал. Но пък при добър мениджмънт ще може да се направят интересни постановки между трите институции.

Трети път за бъдещето на Камерна опера е да стане част от Народно читалище „Никола Вапцаров”. Да се водят на щат музикантите в симфоничния оркестър, а солистите да идват срещу хонорар. 

Предизвикателството пред местната власт, пред самите творци в Камерна опера, пред благоевградчани е превръщането на позатихналата и неатрактивна институция в емблема на културата в целия регион. Остане ли само като брошка на ревера на културата, няма ли живот и творчество, вдъхновение и развитие, то по-добре да свалим тази брошка, защото няма да си струва. Но от сърце се надяваме, че ще се намери вярната формула за бъдещето на този културен феномен в нашия град. И че съвсем скоро и все по-често Камерна опера-Благоевград ще привлича стотици почитатели на класическата музика на своите качествени и професионални изяви.