Сянката на етническо-гражданската война е надвиснала опасно над Турция

Миналата седмица в Северна Сирия Кюрдската Народна Самоотбрана/YPG успя да превземе военното летище Минех. То се намира на някакви си 14 км от границата с Турция и на север от стратегически важния град Алепо. От събота турската артилерия стреля по летището от турска територия, а малко по-късно на това отговори с ответни удари артилерията на Асад по самите турци. Ситуацията е много напрегната и всеки момент може да ескалира. Изглежда турското държавно ръководство е силно изплашено от активните действия на кюрдите по всички фронтове, за да си позволи такова нещо.

Трябва да припомним на читателите на ИлинденПрес, че в град Диарбекир, по същество, по улиците се водят сражения между кюрди и турци в момента. Градът е с над 1 милион и осемстотин хиляди души население. Не е трудно да си представите в какъв съвременен Сталинград може да се превърне той.

Сянката на етническо-гражданска война в Турция е надвиснала сериозно над правителството в Анкара.

Нека си припомним също, че кюрдите там са над 20 милиона. Анкара има сериозни причини да се плаши, защото тя знае, че след дълги години застой, в момента кюрдите имат своя шанс за автономия или за нещо по-голямо и те няма да го изпуснат. Кюрдската автономия би била много силен удар по турската държавност, както и по авторитета на самия Ердоган. Години наред правителството се опитваше да заглуши исканията за автономия на Турски Кюрдистан, но изглежда всичко си има край.

Много тесни връзки свързват кюрдите, живеещи от двете страни на границат,а разделяща Сирия и Турция. В момента въоръжените кюрдски формирования в Сирия почнаха да изтласкват Ислямска Държава и да се приближават плътно до граничната бразда с Турция, което даде силен импулс за действие на техните сънародници в Турция. В събота очевидно те са преминали точката на търпение на Ердоган, още повече, че кюрдите дадоха да се разбере, че се опитват да обединят двата сирийски кантона Африн и Кобани. Именно по тях стреля турската артилерия в момента, за да попречи на това действие и да вбие клин между двете области. Ахмет Давутоглу вече намекна, че е възможно силово вмешателство. На 9 февруари той заяви, че „Турция смята за свой исторически дълг да защити Алепо”…Русия изкара информация за предвижване на турски армейски части към сирийската граница, което руснаците приеха като ясен знак за военна операция.  

Вчера САЩ и Франция призоваха Анкара да прекрати артилерийския обстрел срещу сирийските кюрди.

По мнение на Френското външно министерство, турските удари от събота насам рязко дестабилизират и без това тревожната обстановка в Северна Сирия. По мнението на експерти обаче до по-мащабна военна операция едва ли ще се стигне. Ако Ердоган вкара войска на сирийска територия, това би било лично негова авантюра. В Сирия ще го чака Сирийската Арабска Армия, която е с четиригодишен боен опит, както и това, че тук работят руските системи за Противовъздушна отбрана, разположени във военната база Хмеймим.

Турската авиация ще бъде посрещната с много сериозен отпор, а без въздушна поддръжка наземните операции са обречени на провал.  Ако все пак Турция се опита да обезпечи коридор от своята граница до град Алепо за поддръжка на бунтовниците там, то той може много лесно да бъде прекъснат. Алепо е важен не толкова от позицията на противопоставяне на Анкара и кюрдите. Сега градът е обсаден от армията на Асад. Ако той падне, голяма част от територията до границата между двете държави ще бъде контролирана от враждебни на Турция сили. А това са САР на Асад и кюрдските въоръжени формирования YPG. Освен това ще отслаби силно позицията на тази сирийска опозиция на която залага Анкара на мирните преговори в Женева.  

Турските удари в Сирия вече изостриха противоречията в Западната коалиция, където, както става ясно, САЩ не винаги контролират процесите. Това е доста плашещо предвид обстоятелствата. Саудитска Арабия и ОАЕ теоретично също са готови за военна операция, но в САЩ липсва ясно изразено желание за това. Може би американците ще си затворят очите за ограничена армейска операция в Северна Сирия, но само ако това не дестабилизира твърде много обстановката там.

В случая е опасен самият Ердоган с неговите еднолични и спонтанни действия, които да доведат до бърза ескалация на военните решения. 

На 14 февруари „Демократически съюз” /PYD/, обединяваща сирийските кюрди, отхвърли исканията на турските власти да отстъпят от заетите вече позиции. По думите на съпредседателя на партията Салих Муслим, Анкара няма право да се вмесва във вътрешните работи на Сирия, още повече да диктува условия. Той припомни, че до завземането на летище Минех от кюрдските сили, там са били разположени терористите от „Джебхат ал-Нусра”. Муслим допълни: „Излиза ,че Турция изисква кюрдите да предадат освободените територии отново на терористите….”.

На 12 февруари САЩ И Русия обявиха договореностите за преустановяване на огъня между Асад и Сирийската опозиция за започване на мирни преговори. До края на това споразумение остават още четири дни. Дни на голямо напрежение и молитви за мир.

За нас остава надеждата всичко това да стане бързо и мирът да настъпи. След това поетапно да се върнат от Европа всички бежанци от Сирия и Ирак, което е решение на много от европейските проблеми в момента. И разбира се, остава големия страх от пряк военен сблъсък между Русия и Турция в една последвала неконтролируема, верижна военна ситуация…

Автор: Януш Малчев