Крепостта Калята - пазителката на населението в Якорудско от нашественици

Късноантична и средновековна крепост "Калята" край град Якоруда е укрепление, изградено в края на ІV и началото на V век в Западни Родопи. Крепостните стени са изградени от бял хоросан върху стръмен терен. По време на славяно-аварските нашествия през VІ век  е издигната втора външна крепостна стена на розов хоросан. Крепостта е имала функцията на укрепено селище. В отделни участъци са разкрити тесните проходи (улички) между сградите.

Крепостта е била опожарена през втората половина на VІ век, вероятно по време на славянското нашествие през 70-те години на същия век, когато е опожарен и големият център на Места - Никополис ад Нестум, който е в землището на село Гърмен. Към втората половина на ХІІ век крепостта отново е опожарена. Интересна е една колективна находка от култови предмети, сред които два реликварни кръста с изображения на близначните светци св. Георги и св. Власий, св. Никола и св. Димитър, един църковен и още 3 нагръдни кръста, скрити вероятно в глинен съд със семена от ръж,.  

Крепостта, която бе проучвана от археолози миналата година, е вдигната на стратегическо място, върху един от последните склонове на Западни Родопи, от нея се открива поглед към върховете на Рила и Пирин планина, а в подножието - към равнината по поречието на река Места. Тя заема площ от 4,5 дка. Най-вероятно била изградена в края на V в. по време на варварските нашествия. Крепостната стена е дебела само 1 метър, което обитателите й са сметнали за достатъчно за тяхната защита.

Градена е бързо с некачествен, ронещ се хоросан, без подравняване на скалната основа, само с две вътрешни кули, една при портата и втора от север, нейните зидове често се срутвали поради денивелацията на терена, а вероятно и при земетресения. Укрепеното пространство било плътно застроено с няколко големи къщи, всяка с площ над 300 кв. м, а между тях и крепостните стени имало и по-малки помещения. При основите сградите са каменни, фундирани върху скала, а във височина - с паянтов градеж, но със стъклени прозорци и керемиден покрив. Приземието имало стопански функции, където най-често се съхранявали вградените в скалния терен питоси за зърнени продукти. Вторият етаж бил жилищен и до него се стигало по каменни вътрешни или външни стълби. Отоплението било с преносими глинени жарници.

Вероятно по време на аваро-славянското нашествие през 70-те години на VI в. крепостта била опожарена. Празните питоси, откритият скромен битов инвентар подсказват за по-скоро организирано напускане на укреплението. Дълго време опожарените останки останали необитаеми и едва най-рано в края на Х-ХI в. животът тук бил възобновен. Животът тук продължил през целия XII в. и някъде в средата на XIII в. последвало повторно опожаряване, след което крепостта била изоставена завинаги.

Местните хора се надяват, че проучванията ще продължат, за да може тази древна крепост да се реставрира, консервира и социализира. Само тогава може да се превърне в магнит за наши и чужди туристи, които посещават региона. Защото ще искат да видят как преди 16 века тукашните заселници са се отбранявали от атаките на своите врагове и да научат тайните на тази уникална крепост, край която са планините Родопи, Рила и Пирин.