Композиторът Димитър Янев – безкраят на песента!

Екипът на Илинден Прес иска да отдаде почит към паметта на Димитър Янев - един голям човек и талантлив композитор. Днес се навършват 10 години от неговата кончина. Той напуска този свят на 11 юли 2013 година. Срещата ни с него бе само три години по-рано – пак в топлия юли през 2010 година. Тогава той каза следното: „Мъртвите са нещастни, защото не могат да работят!“.

Убедени сме, че Димитър Янев не е нещастен, защото със сигурност пише песни, пее и свири и там, в небесния оркестър. А тук, в нашия свят, музиката му радва всеки, който обича българския фолклор. И така ще бъде…       

Песента е животът на композитора Димитър Янев. Роденият на 6 октомври 1928 година в симитлийското село Градево Митко просто е бил орисан да свири и пее. Единият му дядо бил най-добрият певец и танцьор в Горноджумайска околия, другият се славел като най-кадърния цигулар в региона. Затора отрано грабнал акордеона, който не изпуска и до днес. А зад гърба си има почти 100 авторски песни. Но не спира да работи. Независимо къде е – дали при дъщеря си в Благоевград, или в родното селище.

„Мъртвите са нещастни, защото не могат да работят. Щастлив съм, че мога да се трудя. Без очакване животът е жива смърт. А аз очаквам още вдъхновение за нови творби“, обича да казва 81-годишният бай Митко.

Откриваме го в Градево, където пише поредната си песен. „Това село е моят малък Лондон. От Мусала до Вихрен и от Струма до Места все е Градево. Тук, между планините Рила и Пирин, под звездите и небето, бях закърмен с любов към музиката“, разказва Янев. Признава, че през живота си е имал доста трудни моменти въпреки таланта си и признанието на околните. „Всичко мога, всичко правя, само пари нямам. Но за мен са важни любовта и романтиката, а тези две неща помагат за правенето на добра музика“, категоричен е композиторът. Доволен е, че съвсем наскоро направил студиен запис на новата песен за четата на Радон Тодев „Духни, ветре, от Пирин и Рила“, която изпълнява директорът на благоевградския театър Николай Кимчев.

„С нея ще се закрие тържественият концерт на голяма сцена на фолклорния събор „Пирин пее“, който е в края на този месец. Близо 2 години работих върху тази повествователна балада, но накрая се получи. Който я е чул, я харесва“, споделя той. Сега на дневен ред е песента за родината „Мога ли без тебе“, която ще пее певицата Райна Терзийска. Най-важното е, че и сега негови творби печелят първи места на различни конкурси. Акордеонът винаги му е под ръка, защото по всяко време може да се прииска да посвири и да разтовари душата си.

„Три години бях граничар и не спирах да пея и да свиря, когато не бях наряд. Музиката те пречиства от злоба, от завист, от всичко негативно. Затова ми е лесна да правя все нови и нови неща. Възрастта не е порок, нали“, смее се пенсионерът.

Димитър Янев завършва двегодишната Висша национална школа за ръководители на музикално-естрадни състави. Цели 20 години – от 1963 година до 1983 година е шеф на група „Оптимист“ към Народно читалище „Никола Вапцаров“ в Благоевград. Под крилото му се появяват куп таланти на певческото и музикалното изкуство. На първия събор „Пирин пее“ певицата Цветанка Борисова печели златен медал с песента му „Заплакала е Стара планина, та я дочула Пирин планина“.

„Най-голямото признание за всеки композитор е, когато негова авторска песен се възприема от хората като народна. Така повечето българи смятат „Имала майка едно ми чедо“, и „Стар мерак“ за народно творчество, но истината е, че текстът и музиката са мои“, разкрива бай Митко.

Един от най-големите фенове на „Имала майка едно ми чедо“ бил не кой да е, а бившият държавен глава Тодор Живков. Янев никога няма да забрави първата си среща с Тато през 1973 година в Бояна. Композиторът изпял на Първия най-напред песента „Българин“. „Разкошна е, ама имам една любима песен – „Имала майка едно ми чедо“. Можеш ли да я изкараш?“, попитал Тодор Живков. „Само я запей и аз ще пея с теб“, допълнил той. След като двамата изпълнили песента, Янев разкрил, че той самият е неин автор. Оттам насетне, където и да бил на веселба Тато, все питал: „Къде е Митко?“, а ако композиторът отсъствал, нареждал: „Дайте ми Митко!“.

Разбира се, не закъснели и наградите от Първия за композитора. Най-напред Янев станал „Заслужил деятел на изкуството“, а през 1984 година заедно с поетесата Леда Милева получили званието „Народен деятел на изкуството и културата“.

„Не си представям и ден без работа. Не мога да стоя със скръстени ръце. Моят най-голям вдъхновител и като живот, и като творчество е поетът Никола Вапцаров. Възхищавам се и на делата му, и на поезията му. Дори съм си позволил да променя неговия стих „Ето, аз дишам, работя, живея и стихове пиша, тъй както умея“, рецитира с усмивка Димитър Янев.

Той понякога сменя химикалката с въдицата. Обича да ходи на риболов по река Струма. Но в момента 35-годишната му „Жигула“ е на трупчета. „Парите все не стигат, но не се оплаквам. Трябва да й платя застраховката, да купя винетка и пак ще ме вози до реката“, обяснява композиторът. После не пропуска да ни въведе в стаята, чиито стени са украсени с обложки от негови плочи и интересни снимки – неизменно обаче е с акордеона, независимо дали е сам на фотото, или с Тодор Живков. В специална рамка е поставил статия от вестник „Футбол“. „Българите хвърлиха бомбата и пяха след мача „Имала майка едно ми чедо, едно ми чедо БЪЛГАРЧЕ“, това е заглавието на материала, който е писан след двубоя и победата над Аржентина с 2:0 на световното първенство в САЩ през 1994 година.

„За да се справя и на тези години с предизвикателството да пиша хубави песни, ми помагат силната воля, дарбата и ината, които имам. Инатът също е важен. Един от любимите ми герои е Сантяго от „Старецът и морето“ на Ърнест Хемингуей. И той с воля и инат побеждава огромната риба“, твърди Димитър Янев. Но той не сънува лъвове като стареца. А музика и пак музика… Просто съдба…