Кметът строител на Горна Джумая

Кметът строител на Горна Джумая

Той умее да командва и чети, и Община. И го прави с много страст и сърце. Бил е офицер, революционер, горноджумайски околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е съден като деец на ВМРО, лежи по затвори и лагери. В онези далечни и динамични времена превратностите на съдбата са често явление. Оценката за много от войводите, от четниците е противоречива. Но оценката на Васил Мечкуевски като кмет на Горна Джумая /името на Благоевград до 1950 г./ може да е само една – на отличен управник и на строител на модерен облик на града за онези години. Това никак не е случайно, тъй като наследява на поста не кой да е, а знаменитият кмет на населеното място Панайот Тасев. При предшественика му започват да се строят водопровод, стадион и училище. Мечкуевски не само надгражда направеното, но инициира и много нови и съвременни строежи. И никак не е случайно, че точно Тасев и Мечкуевски изкарват пълни кметски мандати, след като преди това за 10 години се сменят 15 управници. Само един факт казва сякаш почти всичко за размаха и желанието му да гради и да промени визията на Горна Джумая. Управникът рискува живота си, за да спаси от смърт талантливия столичен архитект Лазар Парашкеванов. 33-годишният столичанин идва в Горна Джумая със смъртна присъда в джоба, но дори не подозира за това. Интерниран е от столицата София, тъй като е член на БЗНС и близък с убития министър-председател Александър Стамболийски, отявлен привърженик на идеите му. Преди това е арестуван и хвърлен в тъмница. По това време сподвижниците на лидера на земеделците стават обект на арести, убийства и политически преследвания. Съдбата го праща в Пиринска Македония.

Кметът отказва да изпълни указанието в писмото и го унищожава. Така вместо среща със смъртта, младият учен се изправя пред едно от многото си професионални предизвикателства в своя живот. Той е призван да направи модерен градски център на Горна Джумая. И да вдигне някогашното кметство, в което днес се помещават НОИ, други институции, кафенета и ресторанти. Кметът Васил Мечкуевски въобще не се мае и не си губи времето, а веднага търси полза за населеното място от уменията на Парашкеванов. Предшественикът му на кметския пост Панайот Тасев се захваща с амбициозната задача да благоустрои града. По негово време, през 1922 година, е изготвен и първият градоустройствен план на Горна Джумая. Наследникът му продължава да работи в тази посока. Затова иска от талантливия архитект да разработи и проектира новия градски център по негова преценка. Управникът настоява и за проект за сграда на кметството. То трябва да е внушително и да изразява силата и значението на местната власт. Да бъде символ на областния център. Решава да се построи сградата близо до река Бистрица. За да подчертае нейната важност, архитектът прави проекта, в който сградата от всичките четири страни е обиколена с улици. По този начин се превръща в цял квартал. Още в началото е замислено приземният етаж да не се ползва от кметската администрация, а да се заеме от различни събирателни дружества, магазини и дюкяни. 

Това е най-внушителната обществена сграда, която е построена за населението на Горна Джумая през първата половина на 20-и век. Мечкуевски не иска само модерно кметство, а благоустрояване на целия град. Инициира и следи строежа на първите широки улици, на големите площади, на новите масивни къщи за живеене, на модерните обществени сгради. Дотогава постройките са ниски, много от тях са паянтови. При неговото управление се вдигат двуетажни и триетажни постройки. Самото кметство е на три етажа, като партерът приютява 26 дюкяна. Строи се читалището, както и прогимназия. Докарва водопровод от местността Бачиново до града, където водата потича по градските чешми. По негово настояване се определя и статутът на минералните извори в Горна Джумая, макар да става година след края на мандата му. Но Мечкуевски пръв поставя този въпрос за решаване. И пристига специална комисия през 1928 година от Министерството на земеделието и държавните имоти, за да определи юридическия статут на минералните извори. Експертите от столицата решават те да са общинска собственост. Ангажимент на общината е да каптира изворите и да изгради обществена хигиенна баня, за да останат в нейна полза за вечни времена. Не трябва да се подминава фактът, че през 20-те години на миналия век в Горна Джумая има икономически подем благодарение на отглеждането на огромни тютюневи плантации. Това осигурява благополучие за местните хора и те често помагат със средства за обществени начинания, които са от полза на целия град.

Мечкуевски не жали средства, за да довърши започнатото от предшественика му Панайот Тасев по отношение на градоустройствения план. За целта пристигат специалисти от София, тъй като в Горна Джумая не е имало такива. Колективът прави необходимото, пресмятат през следващите 20 години с колко ще нарасне населението в града. И започват да чертаят плановете за уличната мрежа, за площадите, за подземните комуникации – по онова време става въпрос само за водопровод. Решено е градът да се разположи териториално на двата бряга на река Бистрица. И започва промяната на Горна Джумая – двуетажни и триетажни жилищно-търговски сгради сменят едноетажните – партерите се ползват за търговия, а горните етажи – за живеене. Вдигат се и 2-3 хотела. Извършва се частично осветяване с електричество. Всичко това става реалност благодарение на усилията на кмета Мечкуевски. Той с право се гордее тогава, тъй като често минаващите през града чужденци казвали хубави неща за Горна Джумая, който е неговият град. Градът на Строителя Васил Мечкуевски.

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини