Село Баня опази паметника на Ленин и Димитров, построен с американски долари

Разложкото село Баня е известно със своите минерални извори, красива природа и гостоприемни жители. През последните години балнеоложкият център неволно се сдоби с още една своя емблема – внушителният монумент на пролетарските лидери Ленин и Георги Димитров. Местните се гордеят, че през годините са опазили от разрушение соцреликвата, защото смятат, че миналото не бива да бъде забравяно и отричано.

Така стотиците посетители, идващи на спа туризъм в селцето, на тръгване не пропускат да се снимат за спомен с двамата вождове. Мястото е любимо и за многобройните руски гости, които дори си организират надпиване с водка и руска музика в градинката до паметника.

Това всъщност е единственият паметник у нас, на който партийните водачи са изобразени заедно и в цял ръст. Внушението е, че Ленин говори, а Димитров го слуша. Историята не е съвсем категорична дали двамата са се срещали в реалния живот. Едното мнение е, че те никога не са се виждали очи в очи, според други източници обаче са имали една среща през 1921 година.

За местните жители триметровата скулптура е ценна не заради изобразените комунистически водачи, а защото историята на изграждането на монумента е прелюбопитна и е свързана с един достоен българин.

Някога в разложкото селце живеел Лазар Калчов. Търговец, собственик на най-голямата бакалия в района, смел и свободолюбив българин - такъв е останал в спомените на неговите наследници. Бил е ревностен защитник на бедните и слабите и пазел в сърцето си каузите на ВМРО. Заради връзката му с революционната организация, бакалинът бил заклан от турците в магазина си, пред погледа на посетителите.

Същият този Лазар имал син Костадин, който останал кръгъл сирак едва петгодишен. Детето е отгледано от роднини и през 1912 година, малко преди да навърши пълнолетие, незнайно с чия помощ младежът заминал да учи в Америка. Младият българин получил солидно образование и открил собствена пивоварна. 

През цялото време обаче не скъсал връзката с родното си село.

Водел непрекъсната кореспонденция със своя приятел Герасим Донев. Историята не казва дали е бил пленен от комунистическите идеи, но така или иначе  в едно ка или иначе в едно от писмата си, Костадин Лазаров Калчов изпратил снимка на Ленин и Димитров и споделил, че мечтае в Баня да бъде издигнат техен паметник. Идеята му намерила подкрепа сред местните жители и в един прекрасен ден в разложкото село, което навремето било административен център, пристигнал запис от Америка с 36 000 долара.

Волята на емигранта е била с тези пари да се построи голямо читалище по американски тертип с въртяща се сцена, както и да се отлеят скулпури на Ленин и Димитров с височина 12 метра, така че това да стане най-високият комунистически паметник на Балканския полуостров.

Идеята за грандиозния монумент е обсъдена през 1963 година от общинския народен съвет в село Баня, което по това време е общински център. Местната власт одобрила предложението и през 1964 година започва изграждането на скулптурите. Дали защото парите не са стигнали, или поради някаква друга причина, но замислените проекти от Калчов, у нас претърпели промяна. Изградена е модерна читалищна сграда, в която няма въртяща се палуба, но затова пък има големи сцени, гардеробиерна, библиотека, киносалон. Паметникът на Ленин и Димитров е изработен от гранит и височината на скулптурите е само три метра, а не 12, както е искал дарителят. Но така или иначе двете инвестиции променят напълно облика на планинското селце, каквото е било желанието на Костадин.

Монументът тържествено е открит на 18 юни 1967 година по повод 85 години от рождението на Георги Димитров.

Тогавашният председател на Народния общински съвет Георги Стипцов изнесъл патетична реч пред насъбралото се множество, а лентата е прерязана от генерал Никола Рачев, родом от Баня, който по-късно става носител на орден "Георги Димитров" и на званията "Герой на социалистическия труд" и "Герой на Народна република България".

По-възрастните жители на разложкото село разказват, че на официалната церомония е присъствал дори и германец, съратник на Георги Димитров, който бил поканен в селото от Лигата на българо-германската дружба. В ония години цялото местно население се включва в облагодорядаве на района около пролетарските вождове. Оформена е градинка с фонтани и пейки, която днес е леко занемарена, но все още приютява майките с колички.

До преди няколко години до паметника е имало мраморна плоча, на която са били изписани авторите на гранитените фигури. Склуптор е Георги Гергов, а архитект Иван Димов, за когото се смята, че е имал родствени връзки със село Баня. Сега от нея няма и следа и само любознателните жители на разложкото селце пазят спомена за хората, изработили комунистическия символ.

Кореспонденциите на Калчов с неговия приятел Герасим Донев разкриват, че всъщност американският дарител е имал още по-грандиозна идея - той е искал да се направи внушителен паметник на четиримата пролетарски водачи - Димитров, Ленин, Марк и Енгелс. Идеята му обаче остава нереализирана.

През 80-те години на миналия век, след 69 години в САЩ, в родното си село се прибрал дарителят Костадин Калчов, който така и не успял в Америка да създаде свое семейство. У нас грижите за него поели негови братовчеди. Като знак на благодарност към роднините си, той им дарил долари, с които всички си купили леки автомобили "Волга".

Така село Баня става известно и с многото руски коли

Инициаторът за изграждането на социалистическия паметник издъхнал през 1984 година, на 90-годишна възраст. В завещанието си той дарил 65 000 долара на своите братовчеди и роднини. Единственото му желание е било да се изгради барелеф в читалището с неговото име, който и до днес се пази и напомня на младото поколение за големия дарител и достоен българин Костадин Калчов.