За скъпата кожа на едно агне

Тежки са дните за българския животновъд. И така е от години. Без значение зима ли е, лято ли е, пролет ли е, есен ли е. В навечерието на Великден и Гергьовден погледите на много хора се обръщат към тези фермери, които отглеждат овце и агнета. А тези стопани са все по-малко, защото сметката им излиза трудно, а понякога въобще не излиза. На работен ритъм 24/7 са, често се налага и по нощите да са в оборите, докато се раждат малките агънца. Наскоро в Сандански протестираха животновъди от Пиринско. Те настояха за адекватни национални помощи за сектора, както е в съседни държави като Гърция и Румъния. Поискаха държавата да спре да бездейства и с това да обрича гибел хиляди животни и стотици животновъди в цялата страна. Категорични бяха, че продължи ли по този начин, то българско животновъдство скоро няма да има. Фуражите поскъпват с всеки изминал ден.

„Дават субсидии за овце на книга, за породи, които не дават нито вълна, нито мляко, нито месо. А за нашите животни – почти нищо, само за изхранване на стоката ни дават символични помощи. За нас остават само мъката и трудът. Баща ми от над 40 години е със стадото. Мъчим се, но няма светлина в тунела. Прди няколко години се отказах аз, но сега се върнах, за да помагам на баща ми”, казва Кирил Безински от благоевградското село Изгрев. Някога семейството се грижело за 500 овце, а в момента има само 150 животни. И тенденцията е животните да стават все по-малко, ако нещо не се промени в животновъдството.  

А за Великден и Гергьовден настават тежки дни и за агнетата, и за купувачите. Защото тази година животинките ще продадат скъпо своите кожи. До миналата година килограм живо тегло агнешко струваше най-много 7-8 лева. Сега вече скокът ще е поне с 30%. Кирил и Здравко Безински продавали доскоро агнетата за 8,50-9,00 лева за килограм живо тегло. Но за празниците тази цена ще удари 10 лева, тъй като цените на фуражите не спират да се увеличават. През зимата успели да изхранят животните си, тъй като успели да купят храна на по-евтини цени. Много от другите фермери нямали техния късмет и се наложило да продават на ниски цени стоката си, за да могат да оцелеят и да не фалират.

„Имахме доста агнета по Коледа и Нова година, продадохме ги и това също ни помогна да сме над водата. Дори и цена от 10 лева за килограм живо тегло е ниска, но няма как искаме повече. Това означава, че в магазините трупното месо ще е 20-22 лева за килограм. Хората вече не купуват агнета за щяло и нещяло – за банкети, за да опитат вкусно агнешко месо. А само за конкретни поводи – курбани, важни годишнини или празници”, казва Кирил Безински. За Вликден и Гергьовден имат около 80 агнета. Сигурен пазар за животните няма, никога не е имало. Ще разчитат и тази година на свои редовни клиенти. Но и те са все по-малко. Защото агнета купуват повече възрастни хора, но много от тях вече ги няма. Младите пък нямат навика да вземат агнета, защото трябва да има кой да ги заколи, да ги изчисти, за да стигнат до масата. И предпочитат да си купят свински пържоли от магазина. Мятат на скарата и хапват, а не губят време с обработката на живи агнета.   

Защо Кирил и Здравко още се мъчат с овчарлъка? Заради любовта към животните. Това е тайната всеки ден да са със стадото. Свързани са с овцете като с пъпна връв. Точно тази любов им помага да различават всяка една овца. Това важи за бай Здравко, който е категоричен, че овчар се раждаш, а не ставаш.

В животновъдството мързелът няма място. В този занаят, за да оцелееш, трябва да работиш здраво – от сутрин до вечер. Затова и овчарите стават все по-малко. Купувачите също, тъй като хората обедняват и все по-малко са тези, дето могат да си позволят агнешка мръвка дори на големите християнски празници Великден и Гергьовден.

„Хората нямат пари, искат по-малки животни – по 18-20 килограма. Но по тях още няма достатъчно месо – нито по бута, нито по плешката. Няма какво да се изпече”, казва Кирил. Той е убеден, че вносните агнета няма нищо общо с родните. Българските са много по-вкусни. Но не се ли промени нещо, ще се загуби нашето прекрасно агнешко месо.

А то е все по-скъпо за обикновения българин, превръща се в деликатес, който не всеки може да си позволи. Дори на Великден и Гергьовден. За родния овчар пък става все по-трудно отглеждането на овце заради липсата на адекватна помощ от държавата и скъпите фуражи. Така кожата на агнетата ще става все по-скъпа. Дано само след години не остане спомен вкусното агнешко месо.