Д-р Константинов отваря първия лекарски кабинет в Горна Джумая

През 30-те години на миналия век две млади германки стъпват за първи път в Горна Джумая, днешен Благоевград. Макар да идват по различно време, те са водени от една и съща цел. Не да разгледат града, който по това време прилича на едно голямо село. Двете немски красавици идват, пленени от красотата на един българин.

По това време д-р Константин Константинов е млад, начетен и образован европеец. Той току-що е завършил медицина в Лайпциг и се прибира в родния край, защото е обещал на семейството си, че ще живее и работи в родината си. Наследник на известната горноджумайска фамилия на хаджи Коте Чорбаджигошев, младият доктор стяга куфарите за родния си град и оставя в Лайпциг две разбити женски сърца.

Семейството му е загубило в туберкулозната епидемия, която върлува по онова време в следосбовожденска Пиринска Македония, две от по-малките си деца. „Обещай, че щом завършиш следването си, ще се прибереш у дома”, заръчвал многократно в писмата си бащата Георги Чорбаджигошев на своя син студент.

Така Константин Константинов се прибира у дома и става един от най-уважаваните околийски доктори в Горна Джумая.

По време на следването си образованият българин впечатлява с красотата и балканското си излъчване не една и две немски хубавици. Младата Хелена не може да понесе, че повече няма да види своя любим и стяга куфарите и идва заедно с него в Горна Джумая.

Когато пристъпва прага на къщата на Чорбаджигошевата фамилия в днешния възрожденска квартал „Вароша”, стопанинът дядо Георги я посреща като своя снаха. Залепва на челото й жълтица и така доказва, че приема чужденката в своето семейство.      

Свикнала да живее при други условия и удобства, немската красавица не успява да свикне с живота в Горна Джумая. По това време градът е по-скоро от селски тип, макар че през 20-те и 30-те години на миналия век вече се полагат основите на по-мащабно строителство. През 1928 година градът се електрифицира, вече има изработен градоустройствен план, местното читалище „Съгласие” се утвърждава като истински център на културата, отваря врати и киносалонът, появявят се първите дрехарници, в които шивачите диктуват модните тенденции, а Военният клуб почти всяка вечер събира младите хора на забави.

През 20-те години избухва голям пожар, който унищожава почти цялата стара част на града, в която като гъби след дъжд никнат паянтови постройки, превърнати в дюкяни. Още тогава местните джумалии имат съмнение, че пламъците се предизвикани умишлено, за да изпепелят старите постройки и на тяхно място да се построят новите сгради, които ще придадат един по-съвременен облик на тогавашна Горна Джумая.   

Хелена обаче не може да свикне с местния живот и със сълзи в очите и разбито сърце се прибира отново в родната Германия.

Междувременно д-р Константинов отваря в дома си първият лекарски кабинет в Горна Джумая. Той вече е завършил специализация по белодробни болести и решава да обзаведе работното си място с модерна апаратура. Взима заем от „Популярна банка” и заминава за Германия, за да купи медицинска техника. Оттам се връща с рентгенов апарат „Сименс”, кварцови лампи, материали за лабораторни изследвания. Заедно с оборудването, д-р Контстантинов си идва с нова немска красавица, негова близка от студентските години. Портата на Чорбаджигошевата къща, която между другото е единствената по онова време в Горна Джумая, строена по венециански модел, се отваря широко и за тази чужденка. Главата на фамилията дядо Георги лепва и на нейното чело жълтица и я посреща с „Добре дошла”. Но и тя не успява да свикне с живота тук. Само след месец стяга багажа и се връща отново в Лайпиг.

Д-р Константин Константинов остава отново сам.

Млад, образован, с европейски маниери, красавецът се превръща в един от най-желаните ергени на Горна Джумая. Той е носил европейско излъчване и с осанката, с походката, и с облеклото си. Винаги издокаран с костюм, с папионка, с бомбе на главата и с бастун в ръката, младият мъж обичал да пие сутрешното си кафе в прочутия Военен клуб, който тогава събирал най-елитните жители на града.

След това отивал в лекарския кабинет, където често изпращал някои от по-бедните пациенти не само с рецепта, но и с пари, за да си купят лекарствата.

Той е човекът, който пръв в града се качва на мотор с кош. С него лекарят обикалял болните пациенти из околията и често превръщал машината в истинска линейка. Днес в историческия музей в Благоеврад се пазят негови снимки, на които се вижда, че моторът е имал червен кръст, което доказва, че го е ползвал основно, за да помага на болните хора. Пак в архивите на музея се съхранява и значката му „Околийски лекар”.

Заради хубаманната си професия и заради европейското си поведение, докторът бързо се превръща в един от най-уважаваните хора в тогавашна Горна Джумая. Все още ерген, красавецът продължава да вълнува сърцата на дузина известни горноджумайски красавици.

На една забава във Военния клуб, лекарят вижда младата Рада Пенкова. Кани я на танц и двамата се влюбват от пръв поглед. Вдигат сватба по европейски маниер в двора на църквата, за която се говори из целия град месеци след това.

След 9 септември 1944 година, идват трудни време за д-р Константинов и семейството му.

Заради образованието му, получено в Лайпциг, тогавашната власт недолюбва надеждния доктор и за близо три години той е заточен в лагерите на смъртта. Минава през Белене, Николаево и Куциан. По-късно лекарят е освободен от затворите и оневинен от съда.

Д-р Константин Константинов умира на 30 март 1976 година. До края на живота си работи като белодробния диспансер в Благоевград.

Доктор Константин Константинов е потомък на Хаджи Коте Чорбаджигошев, един от видните горноджумайци, които ръководят общината и поставят основите на истински уредено училище, пише Снежана Захариева, служител в Историческия музей в областния център, в свое изследване за приноса на известната фамилия в развитието на някогашен Благоевград.

Още преди създаването на Българската екзархия, Хаджи Коте завел трима младежи при патриарха в Цариград, за да бъдат ръкоположени за свещеници.

Родолюбието си този българин предава на сина си Георги Константинов, известен църковен и училищен настоятел. Когато в Горна Джумая се основава Популярна банка, той е избран в Управителния съвет. Втората му съпруга Елисавета организира благотворителни базари. От първия си брак му се раждат трима сина - Перикъл, Никола и Константин, който е сред първите горноджумайци, получил медицинско образование в Германия.  

Фамалията на Коте Чорбаджигошев се е занимавала с търговия на тютюн, добитък и имоти. Имала е връзки с тютюневата фирма „Ориент Табако”.