Хариет Бичър Стоу: Няма по-голям победител от победителя, победил себе си

Хариет Бичър Стоу е родена на днешната дата през 1811 г. в Личфийлд, САЩ. През 1852 година е публикуван световноизвестният й роман „Чичо Томовата колиба”, който става бестселър.

Книга, която дори има принос за напрежението, довело до Американската гражданска война. Преведен е на 37 езика и само за пет години са продадени половин милион бройки. Хариет Бичър Стоу написва книгата като протестна реакция срещу нововъведения Закон срещу бягството на роби (1850), според който помогналите на избягал роб се считат за престъпници. Идеята за романа „Чичо Томовата колиба“ я осенява по време на църковна служба. Внезапно тя получава видение на окъсан, измъчен роб, когото бият жестоко. По-късно казва, че романът е вдъхновен и написан от Бог.

Сюжетът е отчасти базиран на истински случай, известен на Хариет Бичър Стоу, а също и на други подобни случаи. При писането на романа тя изпада в състояние на вдъхновение „Не можех да контролирам разказа, Бог сам го пишеше“, твърди Стоу. „Аз бях само инструмент в ръката Му. На Него трябва да се отдадат всички похвали“. Президентът Ейбрахам Линкълн се среща с Бичър Стоу и се шегува: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.

По ирония на съдбата Стоу не е имала никакви намерения да подстрекава към война.

В романа робството се разглежда не от политическа и философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и христиняски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействата и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и – преди всичко – защото противоречи на християнското учение. Книгата засилва напрежението, довело до Американската гражданска война (1861-1865), с която се премахва, поне на хартия, робството на цветнокожите в Америка. Хариет Бицър Стоу напуска този свят на 1 юли 1896 година в Хартфорд, САЩ.

Ето някои мисли на писателката:

„Литературата на една нация трябва да израства от националното самоусещане.“

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

„Жените — ето истинските архитекти на обществото!“

„Няма по-суеверни хора от безбожниците.“

„Най-горчиви са сълзите, пролети над гробовете заради неизказани слова и неизвършени дела.“

„Няма по-голям победител от победителя, победил себе си.“

„Ударите с камшик и насилието са като лауданума: трябва да удвояваш дозата, защото чувствителността намалява.”

„Всеки ум, способен на велика мъка, е способен на добро.”

„Всеки признава,  че усилието, което привиква на помощ цялата сила на тялото и духа е добро за нас. Въпреки това, повечето хора правят всичко възможно, за да го избегнат, а правилото е, че никой не се напряга повече, отколкото предполагат обстоятелствата.”

„Става въпрос да вземеш страната на слабите срещу силните – само най-добрите го правят.”

„Може би е невъзможно за човек, който не върши добро, да не върши и лошо.”

„Във всички аспекти на живота човешкото сърце копнее за красотата. Сред красивите неща, които Бог е направил, е да ни даде дарбата да сме всички еднакви.”

„Миналото, настоящето и бъдещето всъщност са едно – те са днес.”