103 г. от смъртта на Вазов: Аз пях за България, защото я обичах
Днес почитаме паметта на Патриарха на българската литература. на 22 септември се навършват 103 години от смъртта на Иван Вазов.
Сърцето на поетав престава да бие в дома му в София през 1921 година. Четири дни продължава поклонението пред поета, писател, драматург, държавник и велик българин в църквата „Св. Неделя“. Погребан е на 28 септември 1921 г.
Националният литературен музей организира поклонение в памет на Иван Вазов. На него ще присъстват представители на държавни, научни и културни институции в страната, писатели, както и наследници на Вазовия род. Къщата музей „Иван Вазов” в София е със свободен вход за всички, които искат да се докоснат до атмосферата на последния Вазов дом и да си спомнят за него.
Името му е символ на национална гордост и на родолюбие. Цялото творчество на Вазов е посветено на България и на любовта му към родината.
Откъс от речта на Иван Вазов по случай 70-годишнината му:
"Аз работих половин век на книжовното поле, движим от вътрешен тласък, подчинявайки се на неутолимата душевна жажда да служа на истината. Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в едни епохи отдалечени, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени.
Свидетел-очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.
И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда.“