Замърсяването с микропластмаса: все по-голям риск за човешкото здраве

Пластмасата е навсякъде. Адаптивен, евтин и издръжлив, материалът е повсеместен в съвременния свят – както и замърсяването с пластмаса, замърсяващо въздуха, който дишаме, водата, която пием, и почвата, в която отглеждаме храната си. Замърсяването с микропластмаса е особено тежък проблем, който става все по-голям, но все още има големи пропуски в знанията относно вредите, които може да причини на човешкото здраве.

Микропластмасите са пластмасови частици с дължина, по-малка от 5 mm, и се произвеждат умишлено и се добавят към продуктите, или се образуват, когато по-големите пластмасови продукти се разграждат и фрагментират. Тези частици включват още по-малки наноразмерни пластмаси с размери по-малки от 0,001 mm. Микропластмасите се намират навсякъде, от плаващи в атмосферата до замразени в антарктическия лед.

Всяка година 42 000 тона микропластмаса – умишлено добавени към продукти – се освобождават само в Европейския съюз. Има безброй източници в индустрии и сектори, включително 8% от европейската микропластмаса, открита в океаните, идваща от синтетичен текстил, а износването на пътните гуми освобождава 94 000 тона микропластмаса в повърхностните води на ЕС годишно.

Разграждането при атмосферни влияния допринася за широко разпространената мобилност и разпръскване на микропластмасовите частици, което наред с малкия им размер означава, че след като попаднат в околната среда, отстраняването им е невъзможно. Микропластмасите, замърсяващи околната среда, могат да бъдат погълнати и вдишани от животните, където могат да се натрупат на по-високи нива по-високо в хранителната верига.

Става все по-очевидно, че хората също са заразени с микропластмаса чрез вдишване на микропластмаса във въздуха или поглъщане на замърсена храна и вода. Първоначалните проучвания са открили микропластични частици в няколко човешки тъкани и течности, включително кръв, кърма и плацента.

Докладите за микропластмаса при хората са тревожни, но все още има големи пропуски в знанията за точните ефекти, които това може да има върху човешкото здраве.

Някои здравословни проблеми, засягащи човешката храносмилателна, имунна, нервна и репродуктивна система, нарастват през последните години без ясни обяснения и може микропластмасата да ги причинява или влошава. За да се хвърли светлина върху това, наред с други, са необходими експериментални и епидемиологични изследвания върху хора, казва проф. Ветхак.

Тъй като глобалното производство на пластмаса се ускорява и замърсяването с микропластмаса се влошава, хората ще бъдат все по-изложени на риск.  Необходими са дългосрочни изследвания и епидемиологични проучвания, за да се оценят правилно рисковете от микропластмаси за човешкото здраве и да се определи връзката на тези частици с болестите и техните взаимодействия с човешките клетки и тъкани.

Понастоящем няма законодателство на ЕС, което да се прилага специално за замърсяването с микропластмаса, но въпросът е насочен към различни стратегии и законодателство на ЕС, например в двата плана за действие – за новата кръгова икономика и за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата – и двата са част от Европейската зелена сделка.

През октомври 2023 г. Европейската комисия предложи регламент за справяне със замърсяването с микропластика в резултат на загубите на пластмасови пелети – индустриалните суровини, използвани за производството на пластмасови продукти. Парламентът гласува предложението през април 2024 г. (първо четене).

Съгласно Плана за кръгова икономика Европейската комисия обяви през 2023 г. изменение на Регламента REACH (Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали), което забранява някои видове микропластмасови продукти.

Зелената сделка има за цел 55% от пластмасовите отпадъци да бъдат рециклирани до 2030 г., докато през април 2024 г. ЕП прие регламент, забраняващ някои видове пластмасови опаковки за еднократна употреба от 1 януари 2030 г.

Фокусирането върху ограничаването на пластмасата за еднократна употреба и рециклирането обаче са само една част от изграждането на кръгова икономика, каза д-р Кюнел, подчертавайки, че употребата на пластмаса „трябва да бъде намалена на всички възможни нива, на които можем да повлияем“, а комуникацията в образованието и науката трябва да насърчава поведения като предпочитане дългосрочна употреба и ремонт на продукти като смартфони.

Професор Vethaak също подчерта необходимостта от системна промяна: „Трябва да идентифицираме, спрем и заменим грозната и лоша пластмаса. Пътят напред е да се намали количеството пластмаса в системата и да се проектират безопасни пластмаси или алтернативни материали. Свързването на усилията за борба със замърсяването с пластмаса с други мерки, насочени към ключови екологични кризи като загуба на биоразнообразие и изменение на климата, също би помогнало за създаване на синергии за смекчаване на тези кризи, добави той.

Източник: sciencemediahub.eu