Александър Дюма: Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път

Александър Дюма е един от най-известните световни писатели в историята – Александър Дюма.

Написал е близо 650 произведения, като безспорно най-известните сред тях са „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“ и „Граф Монте Кристо“.

Дюма е роден на 24 юли 1802 г. във Виле-Котре. Баща му Тома Дюма е незаконен син на маркиз и чернокожа слугиня. Заради африканския си произход, младият Александър често е бил обект на обиди и шеги от страна на останалите.

Той е убеден от рано, че ще завоюва Париж и света с перото си и не след дълго късметът му се усмихва.

Във френската столица младежът първо работи като писар при един нотариус, но скоро успява да се нагласи на доста  перспективна служба – в канцеларията на Орлеанския херцог, бъдещия крал Луи Филип.

Литературният успех идва твърде бързо. Благодарение на подкрепата на Орлеанския херцог е поставената пиесата му „Анри III и дворът му“, която веднага жъне успех. Дюма става едно от известните имена на младото поколение на романтиците. За по-малко от 17 месеца на сцената излизат негови 7 пиеси.

Той обаче напуска сценичното изкуство, за да открие новите си страсти – новела и роман – жанрът, който ще го превърне в един от най-четените, превеждани и филмирани в света френски автори.

През 1846 г. някогашният автор на пиеси се сдобива със собствен театър в Париж, където са поставяни Гьоте, Шекспир, Кардерон, Шилер и др. „Историческият театър“ обаче фалира през 1850 г., както се случва и с много други начинания на твореца. Заради разорението си той е принуден да продаде на търг любимия си замък.

През 1870 г. писателят се разорява за пореден път и отива да живее при сина си – Александър Дюма-син. Същата година, през септември, той получава инсулт, който води до полупарализа.

Умира на 5 декември 1870 г. в почти пълна нищета.

Ето някои негови интересни мисли и цитати от произведения:

„Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното.“

„Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали – без да го познаем.“ 

 „Да изчакаме, майко, да изчакаме. Цялата човешка мъдрост се заключава в тази единствена дума. Най-велик, най-силен и главно най-ловък е този, който умее да изчаква.“ „Кралица Марго“ „Най-добре утешават тези, които не разпитват.“ 

„Жените никога нямат такава сила, както след поражение.“

"За всяко зло има два цяра: времето и мълчанието."

"Разтърсете света, променете облика му, занимавайте се с безумни дела, станете престъпник, ако трябва, но ЖИВЕЙТЕ!"

"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."

„Който е страдал дълго, трудно вярва на щастието си.”

„На всички е известно, че пияните и влюбените имат свой ангел хранител.”

„Истинската любов винаги прави мъжа по-добър, независимо каква жена я вдъхновява.”

„Ако Бог е принуден да живее живота, който е отредил за хората, то той би се самоубил.”

„Всички обобщения са опасни.“

„Злословието и клеветата нямаше да имат такава сила, ако глупостта не им проправяше път.”

„Колкото и добре да говориш, ако приказваш прекалено много, в крайна сметка ще започнеш да говориш глупости.”