Владимир Маяковски: Войната е едно от величайшите кощунства над човека и природата

Владимир Маяковски е сред най-талантливите поети на Русия в началото на миналия век. Роден е в днешна Грузия на 19 юли 1893 година. След смъртта на бащата, лесничей, семейството се мести в Москва. Там постъпва в болшевишката фракция на Руската социалдемократическа партия. През 1909 година е арестуван за подривна дейност. Любопитно е, че Маяковски прописва поезия точно в затвора.

През 1911 г. започва да учи в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. През 1912 г. влиза в групата на кубофутуристите – изявите му с тях водят до изключване от училището. По това време се сближава с критика Осип Брик, става любовник на жена му Лиля Брик и тримата живеят заедно от 1918 до 1925 година. След Октомврийската революция през 1917 г. става изтъкнат представител на социалистическата литература, публикува, пътува, издава литературни списания. В стиховете му има много страст и енергия.

Един от най-ярките представители на футуризма, течение в литературата, в чиято основа са символизмът и натурализмът.  В тези разделни времена, 20-те години на 20-и век, Маяковски пише възхвала на съветския паспорт. Талантът му обслужва утопията, която се изражда в безогледен терор. Той е стилистът на дяволския пир, който помага на диктатурата да звучи авангардно. Но репресиите поразяват близкото му обкръжение. Приятелят му Бурлюк емигрира, депресивният Есенин се самоубива.

Самият Маяковски е като един самотен волнодумец в страната на терора. „Това, което се случва наоколо, е нетърпимо, трябва да направим нещо”,- въздиша угнетеният Владимир в квартирата на кинорежисьора Довженко на 12 април 1930. Два дни по-късно се самоубива, а е едва на 36 години. Маяковски обаче остава да живее чрез стиховете си.

Вижте негови мисли и стихотворението му „Нощ”:

Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма.

Ей, вие! Небеса! Свалете шапка! Аз ида! Глухо. Вселената спи, подпряла на лапа главата звездна, огромноуха.

Словото - пълководец на човешката сила.

Войната е едно от величайшите кощунства над човека и природата.

Халтурата, разбира се, винаги е безпринципна, тя създава безразлично отношение към темата - трудно се избягва.

Интелигенцията - това е обидна дума.

Театърът не е отразяващо стъкло, а увеличаващо стъкло.

“Нощ”

Белият и пурпурният — смачкани напосоки,
в зеления насипаха шепа дукати,
а в черните длани на прозорци високи
раздадоха запалени жълти карти.

За площади и булеварди не бе странно
да видят на зданията сини тоги.
Огньове венчаваха с пръстени от рани
глезените на бягащи дългоноги.

Тълпата — нашарена гъвкава котка –
се виеше, помамена от вратите;
всеки сякаш искаше да прикотка
отломъци смях от грамади стрити.

А аз пък, почувствал зовящите лапи
на дрехите, с усмивка ги попогалих,
с тенекия ги сплаших и със смях на арапи,
по челата разцъфтели от папагали.