Борис Виан: Това, което ме интересува, е не щастието на всички хора, а на всеки един поотделно

Днес е навършват 65 години от смъртта на френския писател, поет, драматург, актьор, музикант, критик, преводач и инженер Борис Виан. Той е роден на 10 март 19020 г. във Вил д Авре, Франция. Борис Виан е четвъртото дете на заможни родители. Скоро след раждането на Виан, заради несполучливи сделки на борсата от страна на бащата, семейството обеднява и е принудено да се мести в различни градове. В началото на 30-те години на миналия век Борис Виан учи в Севър и Версай, а по-късно в лицея „Кондорсе“ в Париж. Оттогава датира и интересът му към литературата.

Той е известен с най-вече с романите си, много от които са преведени на български език. Това са „Палав планктон“, „Пяната на дните“, „Културни развлечения“, „Заблудени мацки“ и т.н. Той е бил влиятелна фигура и на джаз сцената в Париж през първата половина на ХХ век. Музиката му също се радва на популярност.  Книгите, издадени под псевдонима Върнън Съливан, са странни пародии на криминални романи. Предизвикват сериозни споров заради своята неконвенционална форма.

Останалите художествени книги на Виан, публикувани под собственото му име, демонстрират силно индивидуален стил с множество конструирани думи, игри на думи и сюрреалистични сюжети. Най-известен сред тях е романът „Пяната на дните“. Умира на днешната дата - 23 юни, през 1959 г. от сърдечен удар по време на премиерата на филма по едноименната му книга „Ще плюя върху вашите гробове“, който остро критикува.

Ето някои негови интересни и запомнящи се мисли:

„Има само 2 важни неща – любов с красиви момичета и музиката на Ню Орлиънс и Дюк Елингтън. Всичко останало няма значение, защото всичко останало е грозно.“

„Тази история е вярна, защото аз я измислих.“

„Когато не се чувствате добре, накарайте друг да ви почувства.“

„Прекалената непорочност е нечовешка.“

„Хората не се променят – само нещата.“

„Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.“

„През прозореца се виждаха дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците.“

„Хуморът е учтивостта на отчаянието.“

„Отлагането е прелюдия в минорна тоналност.“

„Лявото му око бе съвсем клеясало от умора. Успя да го отвори с помощта на гаечен ключ и незабавно си възвърна притежанието на съвсем редовно зрение.“

„Дойдоха и издънките от клона на Микьо, та се натрупа внушителен брой от неуточнения вид особи, обобщавани под съвкупното наименование „роднини“.

„Слънцето полагаше върху всичко ясния си поглед с цвят на варен кехлибар, а празничната природа бе широко ухилена до обедните си уши, на едно от които блестеше обеца.“

„Микьо беше в състояние да отврати дори пръч. В рамките на два месеца вече беше прогонил трийсет и седем секретарки и без благотворното обаждане на президента, което до известна степен го бе обезвредило, бройката щеше да е несравнимо по-висока.“

„Желязната завеса никога не е падала върху магазините за цветя.“

„Това, което ме интересува, е не щастието на всички хора, а на всеки един поотделно.“

„Всеки изход е вход от другата страна.“

„Читателите са различни. Ето защо има повече лоша литература, отколкото добра.“