Кметът на Букурещ: Солаковият хан ще стане живо културно пространство, което ни свързва с България

Солаковият хан, емблематичен паметник, свързан с българското революционно движение, се превръща в приоритет за Букурещ. Искаме да го превърнем в живо културно пространство, което обединява миналото с настоящето - и особено Румъния с България. Това заяви кметът на румънската столица Стелиан Буждувеану, предаде БГНЕС.

Градоначалникът на Букурещ се е срещнал с българската официална делегация, с която е обсъдил бъдещето на Солаковия хан. 

„Искаме да превърнем този паметник, построен от български търговци през XІХ век, в живо културно пространство, а не само да го реставрираме. Солаковият хан е повече от наследство – той е културен мост между две приятелски страни“, подчерта кметът на Букурещ и добави, че ще бъде организиран международен конкурс за неговата реставрация.

БГНЕС припомня, че Солаковият хан е построен през 1859 г. от предприемчивите братя Солакоглу от Свищов, ханът съчетава функции на фабрика. Сградата бързо се превръща в духовно средище за българската емиграция.

През 60-те години на XIX век Солаковият хан приютява водещи фигури в националноосвободителната борба като Христо Ботев, Васил Левски и Любен Каравелов. Именно тук Каравелов основава своята печатница, от която излизат емблематичните вестници „Свобода“, „Независимост“. По-късно Ботев редактира „Знаме“. През 1868–1869 в ханa дошли Христо Ботев и Васил Левски, където преживяват зимата. Тук Ботев пише известното описание на Апостола на свободата – „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се е весел!“

След Втората световна война сградата частично е разрушена, а през 1948 г. е национализирана от румънската държава и използвана като социално жилище. Въпреки че през 1997 г. е призната за паметник на културата, сериозна реставрация така и не започва. През 2003 г. наследниците на Солакоглу си връщат собствеността, но обектът е в тежко състояние – с компрометирана конструкция и фасада.

Източник: БГНЕС