Албер Камю: Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води

Албер Камю е един от най-известните френски писатели, драматурзи и философи през миналия век. Роден е на 7 ноември 1913 година. Превръща се  в един от най-значимите представители на световната литература. Бунтар и самотник, той участва активно и в политическите събития на своето време. Сред най-прочутите му произведения са „Чужденецът”, „Изгнанието и царството”, „Пропадане”, „Чумата”, Митът за Сизиф”. Според Камю единствената истинска роля за човека, роден в абсурден свят, е да съзнава своя живот, своя бунт, своята свобода. Той казва, че добрият път е онзи, който извежда към живота, към слънчевата светлина. Защкото не може безспир да се понася студът. И затова се разбунтува. Камю е сред ярките представители на екзистенциализма.

През 1930 г. заболява от туберколоза и прекратява заниманията си с футбол, за да продължи задочно обучението си в Алжирския университет. Докато работи на различни места, успява да завърши философия. През 1934 г. Албер Камю се включва във Френската комунистическа партия, но през 1936 г. е обвинен в троцкизъм и напуска. През 1935 г. основава „Театър на труда“ (Théâtre du Travail, преименуван през 1937 г. на „Театър на отбора“, Théâtre de l'Equipe), който просъществува до 1939. През Втората световна война довършва първите си книги „Чужденецът” и „Митът за Сизиф”. През следващите години Камю се включва във Френската съпротива. След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из САЩ, където изнася лекции за екзистенциализма.

След поредния пристъп на туберкулоза през 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“ (L'Homme révolté), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и той се заема с адаптирането и поставянето на театрални пиеси.

През 50-те години на 20-и век Камю се посвещава на защита на човешките права.

През 1957 г. Нобеловата награда за литература е присъдена на Албер Камю „за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена“. Камю загива при автомобилна катастрофа на днешната дата преди 64 години - през 1960 г., когато е на 46 години. След Ръдиард Киплинг той е най-младият лауреат на Нобеловата награда за литература, както и най-рано починалият носител на отличието.

Ето интересни мисли на Албер Камю:

В живота всяка минута крие в себе си чудо и вечна младост.

Всеки живот, посветен на преследването на пари, е смърт.

По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. И затова понякога стават бедни роби.

Животът е сумата на всички твои избори.

Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.

Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.

Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

„Един водач - един народ" означава един господар и милиони роби.

Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

Само при бедните щедростта е великодушна.

Не мога да живея без красотата. И с това се обяснява моята слабост към някои хора.

Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

Не е вярно, че сърцето остарява, просто тялото създава тази илюзия.

Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.

Почтеността не се нуждае от правила.

Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.

Човекът е единственото създание, което отказва да бъде каквото е.