Александър Дюма: За всяко зло има два цяра: времето и мълчанието

Александър Дюма е един от най-известните световни писатели в историята – Александър Дюма.

Написал е близо 650 произведения, като безспорно най-известните сред тях са „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“ и „Граф Монте Кристо“.

Дюма е роден на 24 юли 1802 г. във Виле-Котре. Баща му Тома Дюма е незаконен син на маркиз и чернокожа слугиня. Заради африканския си произход, младият Александър често е бил обект на обиди и шеги от страна на останалите.

Той е убеден от рано, че ще завоюва Париж и света с перото си и не след дълго късметът му се усмихва.

Във френската столица младежът първо работи като писар при един нотариус, но скоро успява да се нагласи на доста  перспективна служба – в канцеларията на Орлеанския херцог, бъдещия крал Луи Филип.

Литературният успех идва твърде бързо. Благодарение на подкрепата на Орлеанския херцог е поставената пиесата му „Анри III и дворът му“, която веднага жъне успех. Дюма става едно от известните имена на младото поколение на романтиците. За по-малко от 17 месеца на сцената излизат негови 7 пиеси.

Той обаче напуска сценичното изкуство, за да открие новите си страсти – новела и роман – жанрът, който ще го превърне в един от най-четените, превеждани и филмирани в света френски автори.

През 1846 г. някогашният автор на пиеси се сдобива със собствен театър в Париж, където са поставяни Гьоте, Шекспир, Кардерон, Шилер и др. „Историческият театър“ обаче фалира през 1850 г., както се случва и с много други начинания на твореца. Заради разорението си той е принуден да продаде на търг любимия си замък.

През 1870 г. писателят се разорява за пореден път и отива да живее при сина си – Александър Дюма-син. Същата година, през септември, той получава инсулт, който води до полупарализа.

Умира на 5 декември 1870 г. в почти пълна нищета.