Алексей Толстой: Истинското щастие за човека - да е полезен и да има чиста съвест

Алексей Николаевич Толстой е благородник, който остава в историята и на руската, и на световната литература. Графът е руски писател, академик, депутат във Върховния съвет на СССР. Автор  ена множество романи, разкази и повести. Ревностен поддръжник е на комунистическия режим в родината си.3 пъти е носител на Сталинска премия (1941, 1943 и 1946, посмъртно). Роден е на 10 януари 1883 г. в семейството на граф Н. А. Толстой и детската писателка А. Л. Востром. Майка му е далечна роднина на Тургенев,  докато баща му Николай Александрович е от обеднял клон на рода на Лев Толстой. Началното си образование Алексей получава вкъщи, а през 1897 г., когато семейството се мести в Самара, постъпва в реално училище. След като го завършва през 1901 г., заминава за Петербург и започва да следва в Технологичния институт.

През 1907 г. решава да се посвети на творческа кариера и напуска Института, без да го завърши. Същата година излиза неговата първа стихосбирка „Лирика“. През 1914 – 1916 г. работи като военен кореспондент във вестник „Русские ведомости“, пътува често до фронта, ходи до Ангиля и Франция. През този период написва серия от очерци и разкази за войната. През 1918 г. емигрира в Париж, където живее до 1921 г. Следващите 2 години прекарва в Берлин и през 1923 г. се завръща в родината си.

През 1944 г. му е поставена диагноза за рак на белия дроб. Болестта се развива бързо и на днешната дата през 1945 г. Алексей Толстой умира.

Най-известен е с фантастични произведения като „Аелита” или „Хиперболидът на инженер Гарин“, както и с адаптацията по „Приключенията на Пинокио” на Карло Колоди - „Златното ключе или приключенията на Буратино”, а също така и с повестта „Детството на Никита”. В историческата си трилогия „Ходене по мъките“ се стреми да даде обосновка и оправдание на революцията от 1917 година и на болшевизма.

Ето интересни мисли на Алексей Толстой:

Просветеният, дисциплиниран разум е най-великата светиня, чудо на чудесата.

Гениалното лице се нуждае от по-строга дисциплина от всеки друг.

Историята понякога хвърля неочаквани фокуси.

Идеите, които не са наситени с влагата на живота, се разсейват в пространството.

Животът на армията е в изпълнението на бойната заповед.

Когато човек страда много, за утешение му служи целесъобразността на тези причини, заради които страда.

Човек трябва да е щастлив. Ако той е нещастен, той е виновен.

Има две желания, изпълнението на които могат да достигнат до истинско щастие на човека - да бъдат полезни и да имат чиста съвест.

За да бъдем щастливи, трябва да се стремим постоянно за това щастие и да го разберем.

Не греши този, който нищо не прави, въпреки че това е най-голямата му грешка.

Никой не може да те научи да се смееш, нито да се влюбваш.