Никълъс Кейдж: Не ми харесва перфектното, конфликтът, драмата привличат хората

Никълъс Ким Копола, известен като Никълъс Кейдж, е известен американски актьор, режисьор и продуцент. Носител е на наградата Оскар за най-добра мъжка роля във филма „Да напуснеш Лас Вегас”. По бащина линия той е племенник на световноизвестния режисьор Франсис Форд Копола.

Никълъс Кейдж е роден на днешната дата през1964 година вЛонг Бийч, Калифорния. През 1976 родителите му се развеждат и той се мести с баща си в Бевърли Хилс. За да изгради своя собствена кариера и да не разчита на името на чичо си, той променя фамилията си от Копола на Кейдж. Известен е със странностите и необичайните си реакции.

Във всичките си роли играе като звяр и впечатлява публика и кинокритици. Десетки филми има в своята кариера, сред най-известните са „Котън клуб”, „Аутсайдерите”, „Пилето”, „Момчето в синьо”, „Време за убиване”, „Целувката на вампира”, „Диво сърце”, „Примка”, „Да охраняваш Тес”, „Целувката на смъртта”, „Скалата”, „Въздушен конвой”, „Да изчезнеш за 60 секунди”, „Осем милиметра”, „Лице назаем”, „Град на ангели”, „До краен предел”, „Семеен човек”, „С мръсна газ”, „Опасностите на Банкок”, „Знамение”. Във всички свои роли се отличава с ексцентричния си актьорски стил.  

Ето някои мисли на известния холивудски актьор:

Внимавай да не изгубиш най-хубавото нещо в живота си, само защото не си сигурен.

Бих искал, като стана на 70 години, да мога да се обърна назад и да кажа, че съм правил всякакви персонажи. Не искам да съм ограничен.

Мен обаче винаги нещо ме тегли да наруша правилата. И четенето на Станиславски съвпадна с увлечението ми по теорията за синтеза на изкуствата, според която прийомите, които са ефективни в една област на изкуството, ще сработят и в друга. Тоест това, което можеш да направиш в живописта, е осъществимо и в актьорската игра. Тази идея ме завладя.

Преминаването от Станиславски към Уорхол – това ме движеше в „Диво сърце”. Опитвах се да копирам Елвис.

Когато избирам ролите си, търся сценарий, в който мога да осъществя собствените си сюрреалистични стремежи.

Никога не съм се страхувал да рискувам и никога не съм играл по правилата. Убеден съм, че постъпвайки обратно и правейки това, което са искали от мен продуцентите и зрителите, щях да стана далеч по-голяма звезда, отколкото съм сега. Но това не ми беше интересно! Интересни ми бяха приключенията, филмовият процес, възможностите, рискът. Най-малко от всичко съм искал да бъда скучен и предсказуем. Стремях се да бъда пънк, бунтар в работата си.

Пабло Пикасо казва, че „изкуството е лъжа, която казва истината“. Какво ще стане, ако искате да кажете истината, без да лъжете?

Границата между актьорския метод и шизофренията е много тънка.

Смъквам стреса с караоке. Е, пеенето ми в крайна сметка винаги избива на нещо като пънк. Но аз обичам да викам.

Не ми харесва перфектното. Просто хората сме такива – привлича ни конфликтът, драмата, начинът, по който един човек се променя. Никой не обича да гледа идеални герои.

Всичко, което правим, оставя отпечатък върху нечий живот.

Краят на света е в нашите ръце. И умове. Ние можем да се спасим. Или унищожим. И от нас зависи как ще подходим към тази отговорност.