Оливър Кромуел: Уповавайте се на Бога, но дръжте барута си сух!

Оливър Кромуел е водач на Английската революция и виден държавник. От 1653 до 1658 г. е лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия. Роден е в Хънтингдън, близо до Кеймбридж, на 25 април 1599 г. Учи в колеж, но скоро го напуска и на получава научна степен. До войната Кромуел е обикновен земевладелец. Кромуел е ревностен протестант и пуритан от крайното течение на индепендентите.

По време на своето управление Оливър Кромуел сключва мир с Дания, Швеция, Холандия, Франция и португалия. Продължава да воюва със старите врагове на Англия – Испания. Последователността и твърдостта на Кромуел прави така, че цяла Европа започва да уважава и Англия и нейния лидер.Малко по-късно, когато в страната е установен ред, Кромуел разрешава да бъде избран парламент. Кромуел обаче не постига разбирателство и с новия парламент, защото контролът остава в ръцете на армията. От 1654 г. в страната настъпва истинска военна диктатура, като страната е разделена на 11 военно-административни окръга, оглавявани от генерал-майори. Те имат почти неограничена власт – управляват областите, ръководят събирането на данъците, следят за нравствеността и строго наказват проявите на недоволство. При военната диктатура възтържествуват пуританските принципи, като са забранени всички прояви на веселие и жизнерадост и театралните представления, включително драмите на Шекспир.

Оливър Кромуел отказва да приеме короната, защото се страхува да не загуби доверието на армията, сред която царят републикански настроения. През 1657 г. той склонява да възстанови Камарата на лордовете и определя сина си Ричард за свой наследник. До неговата смърт Англия остава република, а след кончината му на днешната дата през 1658 година лорд-протектор става неговият син Ричард.

Ето някои негови любопитни мисли:

Уповавайте се на Бога, но дръжте барута си сух.

Бог ги е превърнал в реколта за нашите мечове.

Военните кораби са най-добрият посланик

Гласувайте, както желаете. Но има група бедняци, които ще пролеят и последната си капка кръв, преди да се съгласят с такова решение.

Този, който престане да се стреми да бъде по-добър, престава да бъде добър.

На наистина високо може да отиде само онзи, който не знае къде отива.