Джавахарвал Неру: Невежествето винаги се бои от промени!

Джавахарвал Неру: Невежествето винаги се бои от промени!

Джавахарвал Неру е един от най-великите държавници на Индия. Той се превръща в олицетворение на епохата, в която живее. Роден  е на 14 ноември 1889 година. Водач е на социалистическата фракция на Индийския национален конгрес по време и след индийската борба за независимост от Британската империя. Неру става първият министър-председател на независима Индия на 15 август 1947 година, като остава на този пост до смъртта си. Горестен привърженик на социализма, той се кълне в „социалистическия модел на обществото“.

През 1946 г. Неру става заместник министър-председател на Временното правителство на Индия – Изпълнителния съвет при вицекраля на Индия, а през юни 1947 г. вече е първият министър-председател и министър на външните работи и отбраната на независима Индия. През юли 1947 г. Общондийският комитет на ИНК приема с голямо мнозинство британското предложение за разделяне на Индия на 2 държави – Индийски съюз и Пакистан. Неру първи издига в Делхи знамето на независима Индия на 15 август 1947 г.

Последният контингент британски войски напуска страната през февруари 1948 г. В периода 1947 – 1948 г. се води война между Индия и Пакистан за Кашмил. В резултат на това една трета от спорния щат се оказва под контрола на Пакистан, а по-голямата част е включена в Индия.

По-голямата част от индуското население се доверява на ИНК. На изборите през 1947 г., съратниците на Неру печелят 86% от местата в парламента. Неру успява да присъедини към Индийския съюз почти всички индийски княжества, 555 от общо 601. През 1954 г., към Индия са присъединени френските, а през 1962 г. – и португалските крайбрежни анклави. През януари 1950 г., по инициатива на Неру, Индия е обявена за светска и демократична република. Конституцията на Индия включва гаранции на основните демократични свободи и забрана на дискриминация, основана на религиозна и етническа принадлежност или каста. Системата на управление е президентско-парламентарна, но основната власт е в ръцете на министър-председател, който се избира от парламента. Парламентът е двукамарен, състоящ се от Народна камара и Съвет на щатите. 28-те щата получават голяма вътрешна автономия, право на собствено законодателство, полиция и регулиране на икономическата дейност. По-късно броят на щатите е увеличен, след създаването на няколко нови щата, обособени на етнически признак.

През ноември 1956 г. са създадени 14 нови щата и 6 съюзни територии. Всички те, повече или по-малко, се отличават от старите по своята етническа еднородност. Въведено е всеобщо, пряко, равно и тайно гласуване на всички граждани над 21-годишна възраст, както и мажоритарна система на представителство.

В изборите през 1962 г., Неру и Конгреса отново печелят победата, този път с малко мнозинство. Комунистическата и социалистическата партии са основни противници, макар че някои десни групи също се представят добре.

Здравето на Неру започва да се влошава непрекъснато след 1962 г. и той прекарва месец за възстановяване в Кашмир през 1963 г. Някои историци приписват този рязък спад на неговата изненада и огорчение от китайско-индийската война, която той възприема като предателство към доверието. След завръщането си от Кашмир през май 1964 г., Неру претърпява инсулт, а по-късно сърдечен. Умира в ранния следобед на днешната дата 1964 г.

Вижте интересни мисли на известния индийски държавник:

Успехът често пада на този, който действа смело, но рядко го добиват тези, които проявяват плахост и постоянно се опасяват от последствията.

Войната се явява отрицание на истината и хуманноста. Делото й не е толкова в убийството на хора, защото човек е длъжен така или иначе да умре, а в съзнателното и ударно разпространение на ненавист и лъжи, които малко по малко се присаждат на хората.

Единственият път да се наслаждаме на на живота - да бъдем безстрашни и да не се боим от поражения и бедствия.

Нашият най-главен недостатък се заключава в това, че ние сме по-склонни да обсъждаме нещата, от колкото да ги правим.

Човекът, който много говори за своите достойнства, най-често е най-малко добродетелен.

Човекът, стараещ се да прикрие своите слабости с гръмки фрази и благородни принципи, неволно предизвиква подозрение.

Размери - най-ненадеждният критерий за величието на човека или страната.

Ние сме длъжни да съхраним много звена, които ни съединяват с миналото, но ние също сме длъжни да скъсаме с традицията навсякъде, където тя възпрепятства нашето движение напред.

Някой е казал: правото на смърт е вродено право на появилия се на света човек.

Невежеството винаги се бои от промени.

Културата се явява разширение на ума и духа.

Теорията е длъжна да бъде закалена с реалността.

Демокрация и социализъм се явяват средство за достигане на цели, а не самоцел.

 

Коментари
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини