Горан Брегович: Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски!

Горан Брегович: Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски!

Той е икона на балканската музика. Гений, за който няма граници и предели. Познат по цял свят. Посланик на народното творчество и на обработения фолклор на Балканите. Това е Горан Брегович, музикант и композитор от Босна и Херцеговина, известен и със своята филмова музика, един от най-добре познатите по света музиканти. Роден е на днешната дата /22 март/ през 1950 година в Сараево, днес навършва 71 години. В детството си Горан не показва голяма склонност към музиката. Във втори клас е изхвърлен от музикалната школа (курса по цигулка), поради това, че е мързелив и няма талант. Когато майка му в началото на шейсетте години на миналия век му купува китара, то тогава нешата се променят на 180 градуса.

Основава първия, безименен състав в осми клас на основното училище. В техникума става басист на група „Изохипси“ (Izohipse), в която не се задържа дълго, както и в самия транспортен техникум. Прехвърля се в гимназията и в група „Бещие“ (Beštije – зверове). Още на шестнайсет годишна възраст започва сам да се издържа, като свири фолк в кръчмата в Кониц, продава вестници и работи по строежите.

От 1967 до 1970 г. е в групата „Кодекси“, с които през 1969 г. изнася концерти в Италия. След това е китарист в ъндърграунд триото „Мица, Горан и Зоран“ (Mica, Goran i Zoran) (1971), а от 1972 до 1974 е ръководител на състава „Ютро“ (Jutro – утро).

През 1974 Горан сформира и своята група „Биело дугме“ (Bijelo dugme – бяло копче). Композитор и китарист („избрах китарата, защото момичетата си падат най-много по китаристи“), той признава своята непреходна любов към рокендрола

С „Бьело дугме“ владее сцените в бивша Югославия цели 15 години – от 1974 до 1989 г., поставя всички възможни дискографски рекорди и налага рокендрола като начин на живот на поколения свои последователи. Пише и много филмова музика.

Горан Брегович и неговият "Оркестър за сватби и погребения" разкриват своите  балкански корени, но идеите им са обърнати към бъдещето. Музиката на Брегович обединява звуците на циганските духови инструменти и българската традиционна полифония, звуците на китара и традиционните ударни инструменти с интересен рок акцент – и всичко това под акомпанимента на разбушувалите се звуци на струнните инструменти и дълбоката сонорност на мъжкия хор, създавайки музика, която нашата душа инстинктивно познава, а тялото приема като непреодолим позив за танц.

Много хора по света знаят неговите тотални хитове „Месечина“, „Едерлези“, „Чайе Шукарие“, „Буба Мара“, „Аризонска мечта“, „Калашников“, „Бела чао“ и още много звездни песни, на които публиката задължително става на крака, пее и танцува заедно с музикантите.

Прочетете някои интересни мисли на известния музикант:

 „Аз съм от страна, където няма класическа музика, нашата музика е свързана с празник. Обичам да си мисля, че съдбата на нашата балканска музика е като продължение на доброто настроение.“

 „Ако си композитор на Балканите, невъзможно е да  подминеш българската музика.“

„И съвсем не е случайно, че българската музика е първата, която стана популярна на Запад с “Мистерията на българските гласове“.  Тъкмо те проправиха пътя на световния интерес към балканската музика. Такава е и световната традиция – композиторите завладяват музикалните сцени тъкмо чрез самобитните традиции, сега ми идват наум  имена като Стравински, Барток, но така също и Пол Макартни, Боно. Те залагат на националните традиции.“  

„Балканската музика е обречена да бъде “копеле“, защото не се знае кой е бащата, коя е майката на най-характерните балкански звучения.“

„Ние, балканците, като че ли цял живот се подготвяме за сватбата и за погребението си. Всичко останало са само краткотрайни епизоди от тази подготовка.“

„Кичът е логичен израз на човешката естетика.“

„Когато си на турне, се превръщаш в един благоразположен идиот и това е болест на всички рок групи по света.“

„Цивилизацията познава само няколко имена, които променят хода на историята. Всички ние останалите оставяме само някакви важни сигнали за своето време – обущари, монтьори, хирурзи, журналисти, композитори. За да стане светът по-добър, трябва всички ние да изминем дълъг път и да положим много усилия.“

„Човекът не е само тяло с мозък – метафизичната страна е във всеки от нас. Някои имат работа с квантовата физика, други с Бог.“

„Възхищавам се на необятния талант, който имат циганите.”

„Дори и хайверът омръзва след известно време. И тогава искаш сирене по шопски.“

„Балканите никога не са били щастливо място. Ако сте родени тук, трябва да сте готови през целия си живот да се срещате с лоши моменти. Но Бог ни е подредил така, че да не можем да избираме мястото, където сме родени и ще трябва да се мъчим.“

„Талантът е като паста за зъби – трябва да я изстискаш.“

Коментари
Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!
Напиши коментар:
Въведете кода от картинката!

Още новини