Молиер: Който е спечелил време, той е спечелил всичко!

Жан-Батист Поклен, чието сценично име е Молиер, е сред най-талантливите френски драматурзи, режисьори и актьори през 17-и век. Роден е на 15 януари през 1622 година в Париж. Смятан е за душата на Комедѝ франсез (Френската комедия), която съчетава елементи на италианската Комедия дел арте с изящността и чувствителността на френския хумор. Сатирата на Молиер често привлича критиката на моралистите и най-вече на Римокатолическата църква заради неговите атаки срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори са били

През 1650 г. той става директор на пътуващия театър. Постепенно Молиеровият театър се утвърждава, славата му се разнася из цяла Франция. През 1658 г. неговият театър се установява в Париж. Трупата на Молиер получава разрешение да изнесе спектакъл в караулната зала на двореца Лувър в присъствието на краля и неговия брат. Молиер представя фарса си „Влюбеният доктор “ и успехът надминава всички очаквания, а трупата получава разрешението да играе на сцената на придворния театър „Пти Бурбон“ до 1661 г., след което се мести в Пале Роял. Молиер остава там до смъртта си. Така започват най-плодотворните петнайсет години от живота на Молиер, когато той разгръща напълно гениалния си драматургичен и актьорски дар и оставя трайни следи не само в историята на френския, но и на европейския театър. Молиер е едновременно автор-драматург, режисьор и актьор. Първоначално е покровителстван от брата на Луи XIV, а от 1665 г. е и кралски комедиограф, като има наистина благоразположението и на Луи XIV. След като последният се възкачва на престола, Молиер е осигурен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират много добър прием в Париж. Между 1658 и 1673 г. Молиер създава най-хубавите се комедии. Първата от тях е „Смешните преструвани“, следват „Сганарел, или мнимият рогоносец“, написана през 1660 г., „Училище за мъже “ (1661), „Училище за жени“, „Критика на Училище за жени“ (1663), най-известната комедия „Тартюф” (1664), „Брак по неволя“ (1664) и „Дон Жуан“ (1665). По-късно написва и определяната за най-мрачна комедия „Мизантроп”, „По неволя доктор“ (1666) г., „Жорж Данден” (1668) и „Скъперникът“ (1668).

Ако в своите ранни комедии Молиер провежда линията на социална сатира много внимателно и то главно при второстепенни персонажи, то в своите зрели произведения той се цели директно във върхушката на феодално-аристократичното общество в лицето на привилегированите класи – дворянството и духовенството, като създава образи на лицемери и развратници в папски раса̀ и напудрени перуки. По време на парижкия период Жан-Батист Поклен написва 31 пиеси, които се играят на сцената на Пале Роял. Великият творец си отива от този свят на днешната дата през 1673 година.

Представяме ви любопитни факти от великия творец:

„Колкото по-голямо е изпитанието, толкова повече слава носи преодоляването му”.

„Завистниците умират, но завистта - никога”.

„Умираме само веднъж, а за толкова дълго време”.

„Почти всички умират от лекарствата, а не от болестите си”.

„Хората нямат против да са лоши. Но за нищо на света не искат да са за посмешище”.

„Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини”.

„Задължение на комедията е да поправя човека, като го забавлява”.

„Хората могат да превърнат в престъпление и най-невинното занятие”.

„Ако говориш така, че да те разбират, винаги говориш добре”.

„Човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде”.

„Вярно е, че раят забранява някои удоволствия, но обикновено може да се направи компромис”.

„От всички шумове, познати на човечеството, операта е най-скъпият”.

„От всички безумия най-голямото е да се опитваш да направиш света по-добро място”.

„Разсъдъкът не управлява любовта”.

„Добродетелта е първият признак на благородство”.

„Хората оглупяват всеки път от любовта”.

„Най-нетърпимото в любовта е спокойствието”.

„Който е спечелил време, той е спечелил всичко”.