Стендал: Най-целебното средство за изнурената душа е надеждата!

Стендал е псевдоним на Анри Мари Бел, писателят, смятан за създател на психологическия роман, е роден на днешната дата 1783 г. в Гренобъл, Франция.Прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.

Времето, в което живее Стендал, оказва голямо влияние върху него, а именно Първата френска империя начело с Наполеон. Той пътува много, предимно из Германия като включена в Императорската армия. Участва и в нахлуването в Русия през 1812 г., но най-много се привързва към Италия, където прекарва голяма част от кариерата си като консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман „Пармския манастир" е издаден първо в Италия, защото авторът смята, че тя е много по-подходяща и „страстна“ държава, отколкото възраждащата се Франция.

Когато се завръща във Франция, писателят е обзет от страстта си към жените, която прераства в мания. Така получава вдъхновение за написването на множество художествени творби и дори един анализ на това какво е любовта, озаглавен „За любовта“. Тези негови размишления и други писания са причина той да бъде определян като романтически реалист заради романтиката, която влага в тях. Освен това Стендал е страстен почитател на музиката, по-конкретно на композитори като Чимароза, Моцарт и Росини, като на Росини дори написва доста пълна биография (1824), която е добре приета не заради историческата точност, а заради анализите на самата музика.

Сред най-дбрите му книги са „Червено и черно“, „Люсиен Льовен“ и „Арманс”.  

Съвременниците му обаче недооценяват творбите на Стендал, които са написани през епохата на романтизма. Той бива признат едва през 20 век. А самият Стендал е сложил за мото на много от ръкописите си фразата „На малцината щастливци“, обръщайки се към онези, които в бъдеще ще разпознаят гения му.

В днешно време творбите му предизвикват интерес заради тънката ирония, психологическата дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени в едно перфектно цяло.

Стендал е автор и на множество книги, свързани с изкуството на Италия. Великият писател умира през 1842 г. в Париж на 59 години. Неговите шеговити мемоари, озаглавени „Спомени на еготиста“, са публикувани посмъртно през 1892. Тогава е издадена и автобиографичната книга „Животът на Анри Брюлар”.  

Представяме ви някои от неговите разсъждения за живота, изкуството, любовта:

"Никой лекар не знае такова силно целебно средство за едно изнурено тяло, за една изунурена душа, каквото е надеждата."

"Колкото повече ни харесват, толкова по-малко истински сме харесвани."

"Най-искрените ни желания винаги са егоистични."

"Овчарят винаги се опитва да убеди овцете, че неговите и техните интереси съвпадат."

"Математиката не позволява лицемерие и неточност."

"В обществото трябва да се влиза с дуел."

"За сърдечната наслада и за любовта е нужна самота, но за да успееш, са нужни светски познанства."

"Но изключителната личност се отличава с това, че мисълта и не следва пътя, утъпкан от посредствеността."

"Всички религии са основани на страховете на мнозина и на ума на малцина."

"Гъвкавостта на ума може да замени красотата."

"Великото изкуство внушава у човека прекрасни идеи, които го учат да жертва всичко за щастието на човешкия род."

"Само великите умове могат да си позволят простичък стил."

"Писателят не трябва да мисли за критиката, така, както войникът не трябва да мисли за болницата."

"Добрата книга е събитие в моя живот."

"Един човек не може да притежава талант за всичко."

"Логиката не е изкуство или наука, а по-скоро хитруване."

"Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов."

"На този свят има само две нещастия - несподелената страст и опустошаващата тъга, която предизвиква тя."

"За една жена да бъде напълно искрена, е все едно да се покаже пред хората без дрехи."

"Красотата не е нищо друго освен обещание за щастие."

"Достатъчно е да си помислите за някое съвършенство, за да го откриете в онази, която обичате."

"Любовта винаги е била най-важната работа в живота ми, ако не и единствената."

"В любовта равносметката е такава, че онова, което си имал и изгубил винаги надхвърля това, на което можеш да се надяваш в бъдеще."